Определение № 1054 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 822/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, наименувана „касационна жалба“, подадена от М. И. Г., чрез пълномощник адв. Г. Чанкова, против определение № 853 от 08.01.2026г., постановено по адм. дело № 11497/2025г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на М. И. Г. срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община район „Банкя“ по заявление № РБН24-ГР94-2592/02.12.2024г. и е прекратено производството по делото. С доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество. Развити са подробни съображения за формиран мълчалив отказ от кмета на СО район „Банкя“ по подадено заявление от 02.12.2024г. и оттам за липса на приетото от решаващия съд прекратително основание по чл. 159, т. 1 АПК. Ответникът – кметът на СО район „Банкя“ представя отговор на частната жалба, с който взема становище за нейната неоснователност и недоказаност. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съставът на Административен съд София-град е оставил без разглеждане жалбата на М. И. Г. срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община район „Банкя“ по заявление № РБН24-ГР94-2592/02.12.2024г. и е прекратил производството по делото, на основание чл. 159, т. 1 АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че липсва годен за оспорване акт, тъй като за кмета на СО район „Банкя“ не е възникнало задължение за произнасяне по искането от 02.12.2024г., а оттам и не е формиран твърдения негов мълчалив отказ. Изложени са съображения, че съобразно чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 46, ал. 8 от Наредбата за общинската собственост, приета от Столичния общински съвет, компетентен да издаде заповед за продажба на общински имот, без предвидена възможност за делегиране на тези му правомощия, е кметът на Столична община. Направен е извод, че в това производство кметът на района единствено следва да предприеме действия по изпращане на заявлението за решаване на компетентния административен орган, като бездействието му не представлява мълчалив отказ. Обжалваното определение е правилно. От данните по делото е видно, че на 02.12.2024г. настоящият частен жалбоподател е подал искане до кмета на СО район „Банкя“ да издаде заповед, с която да изпрати искането му, окомплектовано със съответните документи, на кмета на Столична община, който да издаде заповед за продажба на имот - УПИ XIII-1432 /ПИ с идентификатор № 02659.2191.1432 по КККР/ в кв. 10, в.з. „Банкя“, район „Банкя“ с площ от 1088 кв.м - частна общинска собственост, в който имот лицето притежава сграда с РЗП от 120 кв.м. Съгласно чл. 35, ал. 3 ЗОС продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Според чл. 46, ал. 8 от приложимата в случая Наредба за общинската собственост, приета от Столичния общински съвет, продажбата се извършва от кмета на СО, който издава заповед и сключва договор. В същата наредба, в чл. 46, ал. 5 е предвидено, че заявленията на лицата за закупуване се подават до кмета на СО чрез кмета на района с приложени към тях, конкретно посочени документи. В чл. 46, ал. 7 във вр. с чл. 35 от общинската наредба е разписано, че районната администрация, на чиято територия се намира имотът, служебно прилага към преписката документите, посочени в чл. 35, а това са копие от акт за общинска собственост, служебна скица, становище от главния архитект на района и други изчерпателно изброени документи. При което изцяло несъстоятелно в частната жалба многократно се поддържа тезата за формиран мълчалив отказ от кмета на СО район „Банкя“ да издаде заповед, с която да изпрати преписката на компетентния орган. В относимата правна уредба, която решаващият съд подробно е цитирал и мотивирано анализирал, кметът на съответния район няма задължение за каквото и да било произнасяне, т.е. за обективиране на волеизявление, при това във формата на заповед, както се твърди в частната жалба. Функцията на кмета на района и на неговата администрация е чисто техническа – да окомплектова подаденото чрез него заявление за закупуване на общински имот с изискуемите документи, посочени в чл. 35 от визираната наредба, и да изпрати преписката на компетентния орган за произнасяне. Бездействието на кмета на района да изпрати преписката, след окомплектоването й с необходимите документи, на кмета на Столична община, представлява неизвършване на фактическо действие, а не липса на волеизявление, водеща до формиране на мълчалив отказ, какъвто предмет на оспорване е бил заявен в жалбата пред първата инстанция и се поддържа в частната жалба. С оглед на изложеното, като е достигнал до същия краен извод за липса на формиран мълчалив отказ, а оттам и за липса на годен за оспорване административен акт, по аналогични съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение