Определение № 2309 от 26.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 484/2024 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба с вх. №10776/20.06.2024г., подадена от ответника по касационното производство –„БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, с искане за изменение на постановеното от ВКС определение №1405/29.05.2024г. по к.т.д. №484/2024г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на САС, в частта на разноските, като бъде присъдена пълната претендирана сума за заплатен адвокатски хонорар на процесуалните му представители в размер на 9 000 лв. Посочил е, че е приложил списък на разноските към отговора на касационната жалба по реда на чл. 80 от ГПК, както и че е установено тяхното извършване. Поддържа, че това, че са упълномощени двама процесуални представители, не следвало да води до редуциране на възнаграждението, което било уговорено общо за процесуалното представителство, а и същото, възлизащо на 9 000 лв., било определено съобразно минимумите по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. С оглед горното претендира присъждане на направените за касационното производство разноски в пълен размер. Ответните по молбата страни – НК „ЖИ“ и „ТЕЦ Бобов дол“ АД не изразяват становище по искането. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Молбата е депозирана в срок, а именно едномесечен от постановяване на акта, процесуално допустима е, тъй като към отговора на касационната жалба е приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Настоящият съдебен състав намира, че същата е неоснователна. Съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК в обхвата на направените разноски за съответното производство по делото се включва и възнаграждение за един адвокат. Не съществува спор в практиката, че възнаграждението е свързано с упражненото от адвоката процесуално представителство по пълномощие / чл. 32, т. 1 ГПК/. От предвидената в чл. 71, ал. 1, изр. 1 от Закона за адвокатурата възможност за клиента да упълномощи адвокатско дружество за защита и представителство пред съда, не би могло да се изведе извод, че адвокатското дружество е представител по пълномощие на страната. Това произтича както от предвиденото в изр.2 на чл. 71, ал. 1 ЗА задължение за управителя на адвокатското дружество да преупълномощи един или няколко съдружници, така и от очертания в чл. 32 ГПК кръг лица, които биха могли да бъдат процесуални представители на страните по пълномощие. В полза на дружеството процесуално представителство по пълномощие по смисъла на чл. 32 ГПК не е налице, а пълномощници на страната по делото са именно двамата адвокати, надлежно упражнили процесуалното право за подаване на отговор на касационната жалба, поради което при съобразяване на чл. 78, ал. 1 ГПК, договореното и заплатено на адвокатското дружество възнаграждение сладва да бъде редуцирано до дължимото за един адвокат. В посочения смисъл е и практиката на ВКС, опр. №13/ 16.01.2014г. по т.д. № 2931/2013 г., Т. К., ІІ т.о. на ВКС, определение № 474/27.06.2013 г. по ч.т.д. № 2209/2013 г., І т.о. и др., която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. С оглед горното съдът намира, че няма основание за изменение на определението в частта за разноските и искането следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.