Определение № 2722 от 02.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 680/2024 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 3114 от 06.02.2024г. на С. С. С. срещу определение № 10001 от 17.01.2024г. по в.гр.д. № 3253/2018г. на Апелативен съд – София. С определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е отказано да бъде изменено решение № 10018 от 01.06.2023г. по делото в частта на разноските, като на С. С. С. се присъдят направените разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред Областен съд – Никозия във връзка с издаването на разрешение за продължаване на исковото производство по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Според изложеното в жалбата неправилно въззивният съд е приел, че разноските са направени пред друг съд и могат да бъдат присъдени от него. Съдът в Никозия не може да присъжда такива разноски, тъй като не е известно какъв ще е изходът на исковото производство. На отделно основание законът в Република Кипър не съдържа разпоредба, която да позволява претендирането на тези разноски в производството по възобновяване. Тези разноски подлежат на присъждане в рамките на основното дело. Съдът по несъстоятелността е посочил колко разходи за държавни такси и връчване на книжа са направени, но те не са присъдени, защото следва да бъдат присъдени от българския съд. Жалбоподателят не е водил самоинициативно производството по възобновяване на делото, а е получил изрични указания от страна на въззивния съд да го направи. Характерът на производството по несъстоятелност прави малко възможно събирането на дължимите такси и разноски въобще, доколкото те не са гарантирани вземания. Жалбоподателят иска обжалваното определение да бъде отменено и направените разноски – присъдени. „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, частно дружество с ограничена отговорност с регистрация в Република Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България“, не е дало отговор на жалбата. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. В хода на съдебното исково производство, образувано от С. С. С. срещу „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“, е било открито производство по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност на дружеството (производство по несъстоятелност). То е било обявено в несъстоятелност с акт на Областен съд на Никозия, Кипър, по номер на дело 656/2018г. Вземането на С. С. С. по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), предмет на делото, не е било включено в списъка на приетите в производството по несъстоятелност вземания. Решение № 10018 от 01.06.2023г. по в.гр.д. № 3253/2023г. на Апелативен съд – София, с което като краен резултат искът на С. С. С. е бил уважен частично, е било постановено след издадена заповед и дадено разрешение от съдия при Областен съд – Никозия от 31.10.2022г. за възобновяване и продължаване на исковото производство с предявеното срещу застрахователя вземане. Заповедта е била издадена съгласно изискванията на кипърското корпоративно право (чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО на Парламента и на Съвета от 25.11.2009г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ)). Също със заповедта е било наредено и е дадено „право на 513 евро разходи и 32 евро разходи за връчване“. С оглед процесуалните действия пред Областен съд – Никозия С. С. С. е поискала от въззивния съд да присъди с решението си разноските за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред съда в Република Кипър за получаване на разрешение за продължаване на производството пред българския съд – 1 400 евро, за което е бил представен договор за правна помощ. Поискани са били и 513 евро разноски за платена такса, посочени в заповедта на съда в Кипър. С въззивното решение от 01.06.2023г. тези претендирани разноски не са били присъдени, без този отказ да е бил мотивиран. С молба от 12.06.2023г. С. С. С. е поискала изменение на решението в частта на разноските - разноските, направени по повод издаденото от Областен съд – Никозия разрешение да се присъдят съответно на отхвърлената част от жалбата на застрахователното дружество.Дружеството не е дало отговор по молбата по чл. 248 от ГПК. С обжалваното по настоящото дело определение № 10001 от 17.01.2024г. съставът на Апелативен съд – София е отказал присъждането на такива разноски поради това, че те не са направени във въззивното, а в друго производство, където могат да бъдат претендирани. Съгласно определение № 2604 от 10.10.2024г., постановено по настоящото дело, е прието, че следва да бъдат събрани доказателства за установяване съдържанието на правото на Република Кипър. На основание чл. 43, ал. 1 от КМЧП е била изготвена заявка за правна информация по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави. Изисканата информация е била: 1.) присъждат ли се и при какви условия от съда в Република Кипър разноски за държавна такса и адвокат, които са направени в производство по издаване на заповед (разрешение) за възобновяване и продължаване на исково производство, в което е предявено вземане на кредитор срещу застраховател, обявен в несъстоятелност; 2.) могат ли да бъдат присъдени такива разноски изобщо в производството по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност (несъстоятелност), открито срещу застраховател в Република Кипър, който е обявен в несъстоятелност; 3.) ако такива разноски бъдат присъдени във възобновеното след разрешението исково производство (образувано в Република България), биха ли били разноските събрани в производството по несъстоятелност срещу застрахователя. Установяването на съдържанието на чуждото право е било прието за необходимо поради решаващия мотив на въззивния съд, обосновал отказа за присъждане на разноски на жалбоподателя, че тези разноски е следвало да се претендират пред Областен съд – Никозия по дело 656/2018г. Също с определение № 2604 от 10.10.2024г. на основание чл. 43, ал. 2 от КМЧП на страните по делото е била дадена отделна възможност да представят доказателства за съдържанието на чуждото право в едномесечен срок. Никоя от страните не се е възползвала от дадената възможност, но на 28.05.2026г. от Правната служба на Република Кипър са постъпили отговори на въпросите. Съгласно тези отговори, обособени в пет отделни части, като общо правило присъждането на разноски в рамките на гражданско съдопроизводство представлява обезщетение, което може да бъде поискано от адвокатите на страните във връзка с висящо съдебно производство. Окончателното решение относно присъждането и разпределението на разноските подлежи на дискреционната власт на съда, която се упражнява по съдебен ред (1). Тъй като процедурата по издаване на разрешение за продължаване на съдебно дело срещу дружество, намиращо се в процедура по ликвидация, влияе върху финансовото състояние на същото, съдът има компетентност да разгледа и искане за присъждане на разноски във връзка с процедурата по искане за продължаване на производството (2). Приложимото право за процедурата по ликвидация е уредено в чл. 315 от Закон 38(1)/2016 - Закон за застрахователните и презастрахователните дейности и други сродни въпроси от 2016г. (3). Разходите, които са претендирани в рамките на процедурата за издаване на разрешение да продължаване на съдебното производство срещу дружеството в ликвидация могат да бъдат предявени в полза на ищеца (4). Тъй като от приложената заповед става ясно, че в рамките на разрешението за продължаване на съдопроизводството вече са били присъдени разноски, които представляват установимо задължение в рамките на ликвидационната процедура, Правната служба на Република Кипър не е била в позиция да установи „дали други адвокатски разноски и държавни такси се претендират от кредиторите“ (5). Преписи от постъпилите отговори са били представени на страните, като от името на С. С. С. (становище ) е акцентирано върху потвърдената в дадените отговори възможност да се претендират разноските, направени в рамките на ликвидационната процедура. Междувременно с решение по т.д. № 681/2024г. на настоящия състав на ВКС, ТК, І т о., решението на Апелативен съд – София в частта на отхвърления иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) на С. С. С. за сума на обезщетението над 84 000 лева до 91 000 лева е било отменено. Присъдени са били допълнително 7 000 лева (или общо 91 000 лева обезщетение), с лихва за забава от 22.06.2014г. до окончателното плащане. При тези установени обстоятелства настоящият съдебен състав споделя извода на Апелативен съд - София, че липсва основание за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 81 от ГПК на направените от С. С. С. разноски в производството пред Областен съд – Никозия във връзка с издаването на разрешение за продължаване на исковото производство по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Таксите и разноските, включително за възнаграждение за адвокат, по чл. 78 от ГПК са такива по производството, т.е във връзка с разглеждането и решаването на делото по конкретния иск. Не подлежат на присъждане по този ред такси и разноски по обуславящо съдебно производство, щом за него са предвидени правила, предвиждащи отделното им възстановяване. В случая платените от С. С. С. 513 евро държавна такса и 1 400 евро възнаграждение за адвокат във връзка с издадената заповед от съдия при Областен съд – Никозия са такива такси и разноски. Те се присъждат в производството по ликвидация (несъстоятелност) на „Застрахователна компания Олимпик Лимитид“. В този смисъл е установеното съдържание на правото на Република Кипър относно процедурата за ликвидация (несъстоятелност) на застраховател, уредена в кипърския Закон за застрахователните и презастрахователните дейности и други сродни въпроси от 2016г., във връзка с Директива 2009/138/ЕО на Парламента и на Съвета от 25.11.2009г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ)). В постъпилите отговори на подадената заявка по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави изрично е посочено, че съдът по несъстоятелността има компетентност да разгледа и претенция за присъждане на разноски във връзка с процедурата по искане за продължаване на производството, както и че такива разноски (частично) са били присъдени на С. С. С.. Никоя от страните по настоящото дело не е посочила и представила други доказателства относно съдържанието на правото на Република Кипър, от които да се направи друг, различен извод. Действително съгласно установеното съдържание на кипърското право не е отречена възможността да бъде възстановена платената държавна такса и адвокатско възнаграждение за разрешението за възобновяване и продължаване на исковото производство, но това не е в производството пред българския съд, противно на доводите на жалбоподателя. Неоснователни са и възраженията, направени от името на С. С. С., за необходимост да бъде съобразен крайният изход на делото пред българския съд; относно възможността сумите изобщо да бъдат събрани в производството по несъстоятелност; както и че предприетите действия по искането на разрешение са били по указания на българския съд. Изходът на делото по иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и указанията от страна на българския съд не са посочени като относими с оглед присъжданите от съда по несъстоятелността в Република Кипър такси и разноски. Тава е и относно реалното им събиране в производството по несъстоятелност с оглед реда на удовлетворението. С оглед изложеното частната жалба по делото следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното съдът