Определение № 60110 от 07.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. П. К. и В. П. К.-Н., против определение № 1710 от 19.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 2636 по описа за 2020 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на постановеното по делото решение № 50 от 08.01.2021 г. в частта на присъдените разноски. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му, като се оспорва наличието на предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК. А. Н. Р.-Д. и С. Н. Р., чрез пълномощника си адвокат Н. Т., са подали писмен отговор, в който оспорват частната жалба. Претендират разноски. Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл.274, ал.2 ГПК /т. 24 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение Варненският окръжен съд е констатирал, че с решение № 50 от 08.01.2021 г. е отменено първоинстанционното решение, в частите, с които при признаване на иск за собственост по чл.108 ЗС в установителната част А. Н. Р.-Д. и С. Н. Р. са осъдени да предадат на М. П. К. и В. П. К.-Н., владението на по 1/4 ид. ч. от имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ жилище с площ от 152,65 кв. м., ведно с прилежащите му сутерен и таван, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор *** и да заплатят разноски в размер на по 1263,58 лв. на М. П. К. и В. П. К.-Н., като вместо него е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част и са присъдени разноски в полза на ответниците за двете съдебни инстанции в размер на 2263,58 лв., на основание чл. 78, ал. 2 и 3 ГПК. Счел е, че искането на М. П. К. и В. П. К.-Н. за изменение на решението в частта за разноските, поради това, че решението на първоинстанционния съд е потвърдено в установителната му част е неоснователно. Изложил е съображения, че още в отговора на исковата молба А. Н. Р.-Д. и С. Н. Р. са признали предявения срещу тях иск на основание чл.108 ЗС в неговата установителна част, поради което и претенцията на ищците в тази част е уважена. По отношение на осъдителната част на иска – извършеното предаване на ключове за процесния имот от въззивниците на въззиваемите страни в хода на въззивното производство е довело до извод на съда, че към момента на приключването на съдебното дирене, ищците имат достъп до процесния имот, поради което и искането за предаване владението на посочените идеални части от имота следва да бъде отхвърлено. С оглед обстоятелството, че с поведението си ответниците не са станали причина за завеждане на делото, в осъдителната си част искът по чл.108 ЗС е отхвърлен като неоснователен и като е съобразил разпоредбите на чл.78, ал.2 и 3 ГПК, въззивният съд е приел, че молбата по чл.248 ГПК е неоснователна. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.. Предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски, са: да не е дал повод за завеждане на иска /т.е. да липсва извънсъдебно или в хода на делото оспорване на предявеното от ищеца право/ и да признае иска. В случая в отговора на исковата молба ответниците са признали правата в съсобствеността на ищците и липсват данни да са ги оспорвали извънсъдебно, поради което ревандикационния иск е уважен в установителната част. По делото липсват данни ответниците да са препятствали и достъпа на ищците до имота. Страните са наследници на М. К., за която е установено, че е живяла в процесното жилище до смъртта си на 31.01.2019 г., като и тогава ищците не са имали ключове, поради което в един момент сменили бравата, за да могат да я посещава лице, което да я гледа, а зазиждането на врата, с което се преустановява достъпа до част от жилището е извършено приживе на наследодателката от трето за спора лице /показанията на свидетелката П. К., майка на ищците/. В доказателствата по делото липсват данни, че ответниците с поведението си са препятствали достъпа до съсобствения имот, включително, че ползват две от стаите и таванския етаж, вратата, за които е зазидана /спорове имало във връзка с желанието на ищците за застрояване на имота/, като след като първоинстанциионният съд е приел за установено, че ищците не разполагат с ключ, веднага са им предоставили такъв /все още стоящ в кориците на делото/. Преценката за предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК се извършва въз основа на данните по делото за извънсъдебното и процесуално поведение на ответника. В случая правилно въззивния съд е приел, че с оглед конкретната фактическа обстановка и при извършеното признание на иска в установителната част, като спорът е бил концентриран единствено върху това дали ищците са били лишени от достъп до имота, като данни за подобно поведение на ответниците не са установени, но същите въпреки това са предоставили ключове в хода на делото, то следва, че ответниците не са дали повод за предявяване на ревандикационния иск, поради което и не дължат разноски на ищците. Въпреки неоснователността на частната жалба, разноски на А. Н. Р.-Д. и С. Н. Р. за настоящото производство не се дължат. Съгласно трайната съдебна практика производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не са дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. Ето защо и доколкото обжалваното определение, което е предмет на разглеждане по настоящото дело, е постановено в производство по чл.248 ГПК, разноски в производството по определяне на разноски по делото, не се дължат. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение