Решение № 720 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 191/2010 г.

Решение № 720 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 191/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. С. К. чрез пълномощник адв. К. Д. от АК Русе срещу решение № 331 от 26.10.09 г. по в. гр. дело № 699/09 г. на Р. окръжен съд. С него е отменено решение № 86 от 3.07.09 г. по гр. дело № 1406/09 г. на Р. районен съд в частта, с която е уважен искът на същата страна против "С." АД-Русе за сумата 2224.44 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ ведно със законната лихва, считано от 20.03.09 г. и е постановено друго, с което искът е отхвърлен. В частта, с която е прекратено производството по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата 1200 лв. и по чл. 86 от ЗЗД за сумата 54 лв. за периода от 1.09.06 г. до 19.03.09 г., решението е оставено в сила. С определение № 519 от 12.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта относно иска за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса кога работникът или служителят има право да получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли да бъде отменено и искът по чл. 222, ал. 3 КТ - уважен. Ответникът по жалбата не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 345, ал. 1 от КТ за да настъпи възстановяване на трудовото правоотношение след отмяната на уволнението по съдебен ред като незаконно поради неявяването на ищеца да започне работа в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ. При това положение според съда трудовото правоотношение между страните е прекратено от 9.06.2006 г., към която дата Д. К. не е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, следователно не му се дължи и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос е кога работникът или служителят има право за получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и решение № 1940 от 18.12.01 г. по гр. дело 171/01 г. на III г. о. на ВКС, в което е прието, че по силата на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно е възстановена трудовоправната връзка между страните, независимо от възможността да не се реализира фактическото явяване на предишната работа от страна на работника. Настоящият съдебен състав с оглед различните разрешения на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора, дадени с обжалваното решение и посоченото по-горе решение на състав на ВКС, на основание чл. 291 ГПК приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца и това обезщетение е допустимо да се изплаща само веднъж. Предпоставки за придобиване правото на обезщетението по ал. 3 са: прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател.В разпоредбите на чл. 352 и чл. 354 КТ е предвидено, че за трудов стаж се зачитат и периоди от време, в които работникът или служителят не е работил, в т.ч. и когато е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа - чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ. Законът визира като предпоставка за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ трудовия стаж, дали работникът е работил или не, е ирелевантно за случая.В хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ за дата на възстановяване на работа следва да се приеме фактическото допускане на работника или служителя до работата, на която е възстановен със съдебното решение. Работникът или служителят обаче може да не е искал възстановяване на работа/чл. 344, ал. 1, т. 2/, а само признаване на уволнението за незаконно/чл. 344, ал. 1, т. 1/ или при успешно проведен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 да е предпочел възможността по чл. 325, т. 2 КТ за прекратяване на трудовия договор без реално да се върне на работата, на която е възстановен със съдебното решение, какъвто е настоящия случай. Няма опора в закона времето на оставане без работа поради незаконното уволнение да не бъде признато за трудов стаж, независимо че работникът или служителят реално не се е върнал на работата, на която е възстановен. Признаването на времето от незаконното уволнение до възстановяването на работа за трудов стаж означава, че работникът или служителят има всички права, произтичащи от трудовия стаж. С оглед разпоредбата на чл. 291, ал. 1 ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката, обективирана в решение № 1940 от 18.12.01 г. по гр. дело № 171/01 г. на III г. о. на ВКС. При това разрешение на поставения въпрос се налага извод, че решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 222, ал. 3 КТ е неправилно. Данните по делото сочат, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което жалбоподателят е заемал длъжността"шлосер по ремонта"в ответното дружество. Трудовото правоотношение било прекратено на 9.06.06 г. със заповед № 88/8.06.06 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - поради дисциплинарно уволнение. С влязло в сила решение № 160 от 20.12.06 г. по гр. дело № 3273/06 г. на Р. районен съд уволнението на Д. К. било признато за незаконно и отменено, като той бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. На 27.06.08 г. жалбоподателят е получил съобщение да се яви на работа за възстановяване на длъжността. Не се спори по делото, че той не е сторил това в двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ. Видно от разпореждане № xxxxxxxxxx, считано от 8.09.06 г. Д. К. се е пенсионирал поради навършен осигурителен стаж и възраст. От трудовата му книжка е установено, че към 9.06.06 г. е работил в ответното дружество 35 години, 7 месеца и 17 дни. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че след като Д. К. не се е явил да започне работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ трудовото правоотношение между страните не е възстановено, същото е прекратено от 9.06.06 г., към която дата той не е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По съображенията, изложени по-горе, следва да се приеме, че след отмяната на уволнението му като незаконно времето, през което е бил без работа поради това уволнение се зачита за трудов стаж, следователно трудовото правоотношение между страните следва да се счита прекратено на основание чл. 325, т. 2 КТ, считано от изтичане на 2-седмичния срок от връчване на съобщението за възстановяване - 11.07.08 г. Към този момент жалбоподателят е имал навършен осигурителен стаж и възраст за пенсиониране, повече от 10 години трудов стаж при ответното дружество и има право на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни заплати, възлизащо на сумата 2224.44 лв. съгласно заключението на вещо лице. По изложените съображения решението следва да се отмени в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът по чл. 222, ал. 3 КТ и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважи искът за сумата 2224.44 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 20.03.09 г. до окончателното изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените деловодни разноски за всички инстанции в размер на 566 лв. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.