Определение № 213 от 18.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1546/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№14/15.01.2021г., подадена от Ц. Д. Г. от [населено място], чрез процесуалния ѝ представител адв.Д. Б. от САК, срещу решение №187, постановено на 27.11.2020г. от Окръжен съд – Шумен, състав II, по в.гр.д.№358/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от Ц. Д. Г. срещу Р. Д. П., И. П. С. и П. Д. П. иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 1/6 ид.част от апартамент №2, секция А, на втори жилищен етаж в сградата в етажна собственост „М.“ в [населено място], [улица], изба №3 с прилежащите 0.020668 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж и 0.08931 ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавното място, съставляващо парцел ... от кв.... по плана на [населено място], представляващ по КК на [населено място] апартамент с идентификатор ............., както и на гараж №3 с принадлежащите 0.02960 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, с идентификатор за гаража ..........., при условията съгласно договори за покупко-продажба, сключени с н.а.№..., том ..., рег.№.........., дело №........ от 2015г. и н.а.№..., том ...., рег.№........, дело №....... от 2015г. е отхвърлен като неоснователен, а производството по предявените от Ц. Д. Г. срещу Р. Д. П., И. П. С. и П. Д. П. искове с правно основание чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договори за дарение и продажби, сключени с н.а.№...., том ..., рег.№...., дело №... от 2105г., н.а.№..., том ..., рег.№...., дело №... от 2105г., н.а.№......., том ........., рег.№.........., дело №........ от 2015г. и н.а.№........., том ....., рег.№........, дело №........ от 2015г. поради симулативност и заобикаляне на закона е прекратено поради недопустимост на предявените искове. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, както и по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора в обжалваното решение въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила в нарушение на задължителните указания на ВКС, дадени с тълкувателно решение и по-специално, неправилно е приел, че претенцията по чл.33, ал.2 ЗС следва да бъде предявена в преклузивния двумесечен срок от узнаване на сделките и поради това за нея липсва правен интерес от прогласяване нищожността на извършените от съсобственика дарения и покупко-продажби. Поддържа, че съдът не е изследвал съществуването на правен интерес от прогласяване на нищожността на правните сделки, като счита, че правният интерес е обусловен от обстоятелството, че при евентуално уважаване на иска по чл.26 ЗЗД като съсобственик ще се възползва от правната възможност на чл.33, ал.2 ЗС. За неправилен счита извода на въззивния съд, че актът на завеждане на иск за делба предполага знание за съществените елементи на сключените между ответниците договори за дарение и покупко-продажба, като поддържа, че узнаването на условията, при които са извършени сделките, е станало в хода на делбеното производство. За неправилен счита и извода на съда, че преклузивния срок за изкупуване на идеални части от недвижими имоти започва да тече от датата на предявяване на исковете и с това се изчерпва и погасява правният интерес за прогласяване нищожността на атакуваните сделки и последиците от тях. Твърди, че предвид факта, че трайно живее и работи в чужбина и упражнява грижи за майка си, не е могла да узнае за осъществяването на нотариалните производства по прехвърляне на съсобствено недвижимо имущество, а правно релевантните факти и основания за исканото прогласяване на нищожността на сделките стават обективно известни в хода на делбения процес. За неправилно и необосновано счита непроизнасянето за наличието на привидна и/или прикрита сделка с оглед събрания доказателствен материал в неговата съвкупност, както и извода, че срокът по чл.33, ал.2 ЗС е преклудиран, а обжалваното решение счита за явно несправедливо. Поддържа, че материалният закон е приложен неправилно, а доказателствата са превратно тълкувани и неправилно интерпретирани. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Р. Д. П. и П. Д. П. изразяват становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Отговорът е приподписан от адв.Н.Д.. П. И. С., конституиран на мястото на починалия И. П. С., не изразява становище досежно наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Ц. Д. Г. е предявила срещу Р. Д. П., И. П. С. (починал след постановяване на въззивното решение и заместен от своя наследник по закон П. И. С.) и П. Д. П. искове за прогласяване нищожността на договорите за дарение и покупко-продажба, сключени през 2015г. с н.а.№..., том ..., рег.№......., дело №......... от 2105г., н.а.№..., том ..., рег.№........, дело №....... от 2105г., н.а.№........, том ......, рег.№........., дело №... от 2015г. и н.а.№......, том ......., рег.№.........., дело №........ от 2015г. поради симулативност и заобикаляне на закона. Поддържа, че договорите за дарение като каузална сделка задължително предполагат дарствено намерение, каквото в случая липсва, тъй като даренията са направени единствено с цел да се заобиколи забраната на чл.33, ал.1 ЗС, т.е. възможността ѝ като собственик да изкупи притежаваните от първата ответница идеални части. Поддържа, че договорите за покупко-продажба са нищожни, тъй като не е платена цената, а освен това прехвърлянето на имотите е станало с цел да се осуети принудителното изпълнение върху същите, тъй като към момента на сделките първата ответница е била длъжник по различни изпълнители дела. Правния си интерес от предявяването на исковете за прогласяване нищожността на сключените през 2015г. договори обосновава с предявяването на иска по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на идеалните части от имотите, които първата ответница е прехвърлила, като поддържа, че има право на изкупуване като съсобственик – поддържа, че притежава 5/6 идеални части от процесните недвижими имоти, от които 4/6 идеални части е придобила по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане (н.а.№..., том ...., рег.№........., дело №........../2014г.), а останалата 1/6 ид.част – по наследство от баща си Д. Р. Р.. Ответниците оспорват така предявените искове, като поддържат, че искът по чл.33, ал.2 ЗС е предявен след изтичането на предвидения в закона преклузивен двумесечен срок. Предявените искове за нищожност на договорите за дарение и покупко-продажба оспорват като неоснователни по съображения, изложени в отговора на исковата молба. От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно установено, че Ц. Д. Г. и Р. Д. П. са сестри, като Ц. Д. Г. е носител на правото на собственост върху 5/6 ид.части от процесните имоти, от които 4/6 ид.части придобити по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане (н.а.№........, том ........, д.№......../2014г.) и 1/6 ид.част по наследство от баща ѝ Д. Р. Р., починал на 18.04.1997г. Останалата 1/6 ид.част е прието, че е придобита от Р. Д. П. по наследство от общия наследодател Д. Р. Р.. Прието е също така, че с н.а.№......., том ......., рег.№.........., д.№......./2015г. Р. Д. е дарила на П. Д. П. и И. П. С. 1/30 ид.част от жилищния имот, ведно с изба №4, като си запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване, а с н.а.№..., том ..., рег.№......., д.№......./2015г. е продала на П. Д. П. 1/30 ид.части и на И. П. С. 3/30 ид.части за сумата от 13775 лева при запазване за продавачката пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Прието е, че с н.а.№........, том ......, рег.№......, д.№........./2015г. Р. Д. дарила на П. Д. П. 1/30 ид.част от гаража и изба №3, като си запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване, а с н.а.№..., том ..., рег.№........., д.№..../2015г. продала на П. Д. П. 4/30 ид.части от гаража и изба №3 за сумата от 3000 лева при запазване за продавачката пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Прието е, че преди завеждане на настоящето дело Ц. Д. Г. е депозирала искови молби, съответно на 22.11.2018г. и 17.02.2019г., за допускане до делба на процесните имоти между нея и ответниците П. Д. П. и И. П. С., като с решение №794/05.08.2019г. по гр.д.№3392/2018г. по описа на Ш., влязло в сила на 30.08.2019г., е допусната делба на гаража, заедно с изба №3 между нея и ответника П. Д. П., при квоти 5/6 ид.части за Ц. Д. Г. и 1/6 ид.част за П. Д. П., както и делба на апартамента, заедно с изба №4 между нея и двамата ответници, при квоти 50/60 ид.части за Ц. Д. Г., 3/60 ид.части за П. Д. П. и 7/60 ид.части за И. П. С., в което производство е била привлечена като трето лице-помагач Р. Д. П.. Установено е също така, че делбеното дело е спряно във втора фаза на делбата с определение №4124/2019г. по гр.д.№3392/2018г. на Ш. до приключване на производството по настоящето. От правна страна въззивният съд е изложил съображения, че нищожността на правна сделка настъпва по право и всеки може да се позове на нея, като ищец в това производство може да е както страна по договора, така и трето лице, чиито законни интереси се засягат от действието на атакуваната като нищожна сделка. Взето е предвид, че искът за прогласяване нищожността на сделка е установителен по своя характер и неговата допустимост се обуславя от наличие на интерес от установяването, който се доказва от ищеца. Изложени са съображения, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, както и че при уважаването на този иск сделката се счита за несъществуваща в правния мир и негодна да породи целените с нея правни последици от деня на сключването ѝ. Взето е предвид, че съгласно чл.33, ал.2 ЗС съсобственик може да продаде своята част от недвижим имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение и ако декларацията е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованата страна-съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия, като този иск трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. Посочено е, че според съдебната практика правото на изкупуване е потестативно материално право и двумесечният преклузивен срок, предвиден в нормата на чл.33, ал.2 ЗС, се отнася до неговото съществуване, а не до правото на иск, поради което дали е спазен срокът е въпрос по същество, а не по допустимост на иска, като в хипотеза, при която ищецът не е бил поканен да изкупи продадената част от имота, срокът по чл.33, ал.2 ЗС започва да тече от датата, когато обективно е могъл да узнае за сделката и съществените елементи от съдържанието ѝ. В случая е прието за установено от представените по делото доказателства, че на 22.11.2018г. Ц. Д. Г. е предявила иск за делба срещу П. Д. П. и И. П. С. по отношение на процесния гараж и изба №3, а на 07.02.2019г. е предявила и иск за делба на апартамента и изба №4, като се е позовала на правото им на собственост върху имотите на основание атакуваните в настоящето производство правни сделки. С оглед на това и при липсата на други твърдения съдът е приел, че Ц. Д. Г. е узнала за съществените елементи на сключените между ответниците договори за дарение и покупко-продажба най-късно на посочените дати. Предвид това, че исковата молба по чл.33, ал.2 ЗС е заведена на 16.08.2019г. съдът е приел, че исковете по чл.33, ал.2 ЗС са предявени след преклузивния двумесечен срок, поради което правото на Ц. Д. Г. е преклудирано и в нейна полза не съществува материално право на изкупуване по съдебен ред. Прието е, че при преклудирано право на изкупуване Ц. Д. Г. няма правен интерес от атакуване на сключените между ответниците сделки за дарение и продажба, което сочи на недопустимост на исковете по чл.26, ал.1, пр.II и чл.26, ал.2, пр.V ЗЗД. Изложени са съображения, че съсобственикът няма правен интерес да оспорва правната сделка между другия съсобственик и третото лице-приобретател, ако не предяви иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване, тъй като интересът му да оспори сделка, в която не е участвал, произтича от правото му на изкупуване. Изложени са също така и съображения, че ако правото на изкупуване бъде преклудирано, отпада и правният интерес на съсобственика да оспорва чуждата сделка. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло както на установените по делото факти и обстоятелства, така и на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС по поставените правни въпроси, касаещи установяването на момента, в който съсобственикът е узнал за извършването на разпоредителните сделки от другия съсобственик и за съществените елементи на разпорежданията, както и по въпросите за допустимостта на предявените искове за недействителност на тези разпореждания. В съответствие с данните по делото въззивният съд е приел, че Ц. Д. Г. е узнала за извършените от Р. Д. П. разпореждания и за съществените им елементи най-късно при предявяването на исковете за делба – като приложения към подадените от Ц. Д. Г. искови молби за делба (представени като доказателства по настоящето дело – лист 244 и лист 248 от гр.д.№2426/2019г. по описа на Шуменския районен съд) са посочени атакуваните в настоящето производство нотариални актове, като е посочено също така, че същите са и представени като доказателства, което по категоричен начин сочи, че към 22.11.2018г. и 07.02.2019г. Ц. Д. Г. е разполагала с преписи от нотариалните актове, съдържащи информация както за извършването на сделките, така и за съществените им елементи. В съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС и според данните по делото въззивният съд е приел, че срокът за предявяване на исковете по чл.33, ал.2 ЗС е започнал да тече на 22.11.2018г., респ. на 07.02.2019г. за съответните сделки, както и че към датата на предявяването на иска в настоящето производство (16.08.2019г.) срокът вече е бил изтекъл и към този момент правото ѝ да изкупи разпоредените от Р. Д. П. идеални части е преклудирано. Съответстващ на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, вкл. посочената във въззивното решение (решение №296/15.07.2011г. по гр.д.№179/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение №302/28.11.2012г. по гр.д.№1597/2011г. на III г.о. на ВКС; решение №54/18.03.2013г. по гр.д.№627/2012г. на IV г.о. на ВКС) е изводът на въззивния съд, че съсобственикът има правен интерес да оспорва правната сделка между другия съсобственик и третото лице – приобретател само ако е предявил иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване, но ако правото на изкупуване е преклудирано, то отпада и правният интерес на съсобственика да оспорва чуждата сделка (решение №296/15.07.2011г. по гр.д.№179/2010г. на IV г.о. на ВКС). Този извод съответства и на точния смисъл на правилото, недопускащо намеса в чужда правна сфера чрез предявяване на иск за нищожност на сделка от лице, което не е участвало в същата, в хипотеза като настоящата, тъй като при невъзможност правото на изкупуване да бъде упражнено поради преклудирането му, не може да се приеме, че атакуваната като нищожна правна сделка засяга правните интереси на третото за тази сделка лице. Поради това следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване – поставените от касатора въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, нито разкриват такива особености, които да сочат на необходимост от развитие на правото, нито може да се приеме, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение