Определение № 8165 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6942/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частната жалба на Ж. К. Ж. от гр. Твърдица, чрез адвокат Йовчев, против разпореждане № 1219 от 23.06.2026 г., постановено по адм. дело № 367/2026 г. по описа на Административен съд – Сливен. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, като се нареди на началника на Районно управление (РУ) Твърдица при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Сливен да прекрати безусловно действията си по задържане на свидетелството му за правоуправление на моторно превозно средство. Ответникът – началник РУ Твърдица при ОД на МВР Сливен не изразява становище по жалбата. Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Производството пред Административен съд Сливен е образувано по искането на Ж. К. Ж. да бъде преустановено незаконосъобразно действие на началник РУ Твърдица – задържане на свидетелство му за правоуправление на моторно превозно средство с твърдения, че е отпаднало основанието за отнемането му. С обжалваното разпореждане съдът е отхвърли искането. За да постанови този резултат е приел, че изземването и задържане на СУМПС е част от нормативно регулираната дейност на контролен орган, извършени в изпълнение на ЗДвП, въз основа на ЗППАМ издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това. Действията, чието прекратяване се иска, не представляват неоснователни фактически действия, тъй като са извършени на основание издаден административен акт, чиято законосъобразност би могла да бъде предмет на разглеждане и преценка в друго производство. Разпореждането е валидно допустимо и правилно. Съгласно чл. 250, ал. 1 от АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Следователно защитата е срещу всякакви фактически действия, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове. Не се твърди, не се и доказва по делото заповедта на началника на РУ Твърдица, с която на Ж. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това да е оспорена по надлежния ред. Не се установяват при това положение неоснователни действия на администрацията по смисъла на чл. 250, ал. 1 АПК при посоченото, че същите се основават на административен акт. Преценката дали той е законосъобразен не е предмет на производството по чл. 250 АПК. Действието по отнемане на свидетелството за правоуправление е еднократно и вече осъществено. Не се касае за продължаващи действия, подлежащи за прекратяване със съдебна намеса по реда на чл. 253, ал. 2 АПК. След като не се твърдят неоснователни действия на администрацията извън произтичащите от заповедта за налагане на ПАМ, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането. Във връзка с твърденията за отпаднало основание следва да се отбележи, че съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „а“ от ЗДвП свидетелството за правоуправление се връща след отменяне на наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „а“ като незаконосъобразна или спиране на предварителното й изпълнение по надлежния ред, или след представяне на заключение за съответствието на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност към водачите на МПС и успешно преминаване на психологическо изследване по чл. 152, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗДвП. Неизпълнение на задължението за връщане, като фактическо действие, при установяване на някоя от посочените предпоставки на закона подлежи на защита по реда на чл. 256 АПК. С оглед изложеното обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд