Определение № 2980 от 29.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2077/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена от ищеца „Мидера“ЕООД, чрез адв. Т. Б., частна жалба срещу постановено от Софийски апелативен съд Определение № 1794/02.06.2026г. по в.г.д. № 1238 от 2024г. в частта, с която „при установени и доказани разноски в полза на „Мидера“ ЕООД не е постановено присъждане на разликата след компенсацията.“ Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на определението и след отмяната му, да се постанови осъждане на насрещната страна И. И. М. да заплати на „Мидера“ ЕООД сумата 1 850 лв., „представляваща разлика след компенсация между доказаните разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство“. Насрещната страна - И. И. М., чрез адв. П. Н., депозира отговор, с който излага съображения по допустимостта и основателността на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частните жалбоподатели и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба срещу постановеното от въззивния съд в производство по чл.248 ГПК определение е процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по молба с вх. № 12300/08.05.2025г. на ответницата по спора И. И. М. за допълване на въззивното решение по гр.д. № 1238/2024г. на САС по реда на чл.248 ГПК чрез присъждане на следващите й се разноски за първоинстанционното производство, с оглед частичната промяна в правния резултат. По подробно изложени съображения, включително и че за И. М. „ е по-изгодно да не й бъдат присъждани по компенсация разноски за заплатените адвокатски възнаграждения пред СГС“, молбата й е оставена без уважение. При това разрешение на искането правен интерес да обжалва определението има единствено молителката М. поради отричане на заявените от нея права. Правната сфера на насрещната страна - частния жалбоподател „Мидера“ ЕООД, по никакъв начин не е засегната от постановения резултат, поради което дружеството не е процесуално легитимирано да обжалва определението. Изхождаща от мотивите на обжалвания акт теза на „Мидера“ ЕООД относно „неизгодната за молителката компенсация на разноските“ не обосновава правния му интерес от обжалване на определението. Сторените от последния разноски в първоинстанционното производство не са предмет на производството по чл.248 ГПК, по което е постановено обжалваното определение, поради което компенсация е недопустима. Отделно от това, изначално компенсирането на разноски служебно от съда, без искане на страна, е също недопустимо. В тази връзка следва да се посочи, че обжалваният акт е постановен в изпълнение на указания на ВКС, дадени с Определение № 1465/27.05.2026г. по ч.т.д. № 2421/2025г., за произнасяне от въззивният съд по молбата на И. М. с вх. № 12300/08.05.2025г. за допълване на решението в частта за разноските за първоинстанционното производство. И не на последно място, видно от искането в частната жалба, обжалва се диспозитив „при установени и доказани разноски в полза на „Мидера“ ЕООД не е постановено присъждане на разликата след компенсацията“, какъвто не е постановен с обжалвания акт, поради което частната жалба е и без предмет. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение