Определение № 1507 от 25.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1794/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Фуего Груп Кепитъл“ ЕАД, ЕИК 201947933, представляван от адв. Г. срещу определение № 480 от 17.02.2025г. по гр.д. № 1827/2023г. на Софийски апелативен съд, с което не е уважена молба на дружеството по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на решението по същото дело, постановено на 13.06.2024г., в частта за разноските, като в полза на молителя бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 400лв. В частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърди се, че връзката между платежното нареждане, с което е заплатено възнаграждението и разглежданото от апелативния съд дело, е очевидна. Към момента на плащане на разноските делото на въззивната инстанция още не е било образувано е няма как да се посочи неговият номер. Ответницата по частната жалба Н. Б. П., чрез пълномощника си адв. К., изразява становище за неоснователност на частната жалба. Производство по частната жалба е присъединено към гр.д. № 1796/2025г. на настоящия състав, образувано по касационна жалба на Н. Б. П. срещу решението на Софийски апелативен съд, с което са отхвърлени на предявените от нея срещу „Фуего Груп Кепитъл“ ЕАД искове по чл. 108 ЗС. С постановеното от настоящия състав определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. № 1827/2023г. С решението на Софийски апелативен съд е прието, че ответникът по въззивната жалба „Фуего Груп Кепитъл“ ЕАД има право на разноски, но такива не следва да бъдат присъдени, тъй като няма данни за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 5400лв. Приел е, че в представеното платежно нареждане от 12.06.2023г. е отразено плащане на сума в такъв размер от името на ответника по жалбата, но посоченото основание за плащане “фактура дело Тертер“ не може да се отнесе към настоящия спор, а би могло да е и за друго производство. От страна на „Фуего Груп Кепитъл“ ЕАД е инициирано производство по чл. 248, ал.1 ГПК с искане да бъдат присъдени направените разноски, които са заплатени с посочената фактура и които се отнасят именно за разгледания от въззивния съд спор. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че няма основание да ревизира становището си, изразено в решението, защо не присъжда разноски на ответника по жалбата. Отново е изтъкнал, че платежното нареждане за плащане на сумата 5400лв. не може еднозначно да бъде отнесено към въззивното производство. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за неправилно. От страна на ответника по въззивната жалба „Фуего Груп Кепитъл“ ЕАД са направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 5400лв. и той има право те да му бъдат възстановени от жалбоподателката П.. Списък на разноските е представен в проведеното открито съдебно заседание на 25.03.2024г. и той е придружен от платежно нареждане от 12.06.2023г. за плащане на посоченото възнаграждение с посочено основание „фактура дело Тертер“. Според настоящия състав така посоченото основание е относимо към разгледания от възивния съд спор, който е за недвижим имот на [улица]. Няма данни към този момент да са висящи и други дела за този имот със страна „Фуего Груп Кепитъл“ ЕАД, така че да съществува съмнение дали това възнаграждение е за конкретния спор. Поради това счита за доказано извършването на разноски от въззиваемия в процеса пред Софийски апелативен съд, в размер на 5400лв. От страна на Н. П. - въззивник в производството пред Софийски апелативен съд, е заявено възражение срещу претендираните от насрещната страна разноски. Това възражение не е мотивирано по никакъв начин. Настоящият състав счита, че заплатеното възнаграждение не може да се счете за прекомерно. Спорът се отличава с висока фактическа и правна сложност: искът за собственост на ищцата се поддържа на две отделни самостоятелни основания, съответно от страна на ответника са поддържани възражения, сред които и такова за придобивна давност; събрани са и са преценявани множество писмени доказателства за собствеността, датиращи от 1962г. до наши дни, обсъждани са показанията на петима свидетели, експертиза, предходни съдебни решения относно имота, извършвано е оспорване на писмени доказателства. Пред въззивния съд са приети нови доказателства, които са дали отражение на изхода на спора. Осъществената адвокатска защита е подробна и обстойна - изготвен е отговор на въззивната жалба, извършено е процесуално представителство в откритото съдебно заседание, представена е писмена защита. Предвид изложеното не може да се счете, че с плащането на 5400лв. адвокатският труд е надценен. Поради това частната жалба следва да се уважи като се постанови отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските с присъждане на направените разноски 5400лв., равняващи се на 2760.98 евро в полза на „Фуего Груп Кепитъл“ ЕАД. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.