Определение № 50011 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3278/2022 г.

Производството по настоящото дело е образувано по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК по частна жалба, подадена от В. З. Т. чрез адвокат Д. П. от АК – [населено място] срещу Определение № 262 от 04.07.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 270/2022 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив. С Определение № 50003 от 10.02.2023 г. настоящият състав се е произнесъл по същество по посочената частна жалба, като е потвърдил атакуваното Определение № 262 от 04.07.2022 г. на АС – гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане частната жалба на В. З. Т. против Определение № 604 от 08.03.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 403/2022 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив. С акта на ОС – Пловдив е прекратено производството по в.гр.д.№ 403/2022 г. като преждевременно образувано, както и връщане на делото на РС – гр. Пловдив за произнасяне по заявена в производство за съдебна делба претенция по сметки след надлежното й привеждане в съответствие с изискванията за редовност на искова молба, като е посочено, че делото ще следва отново да постъпи в ОС – гр. Пловдив за разглеждане на въззивната жалба на В. Т. срещу Решение № 262488 от 10.11.2021 г. на РС - гр. Пловдив (с което на основание чл. 348 ГПК е постановено изнасяне на публична продан на делбения имот) след приключване на производството по претенцията по чл. 346 ГПК пред първата инстанция. Настоящият състав на съда е изложил мотиви, че постановеното от ОС – гр. Пловдив Определение № 604 от 08.03.2022 г. не попада в приложното поле както на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК (тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото), така и на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК (тъй като законът не предвижда възможност да се подаде частна жалба срещу акт, който по своя характер е по движението на делото), поради което подадената от В. З. Т. частна жалба с вх.№ 9730 от 12.04.2022 г. против Определение № 604 от 08.03.2022 г. по в.гр.д.№ 403/2022 г. по описа на ОС – гр. Пловдив е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното пред ВКС Определение № 262 от 04.07.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 270/2022 г. на АС – гр. Пловдив. Указано е, че актът на ВКС (Определение № 50003 от 10.02.2023 г.) е окончателен, т.е. – не подлежи на обжалване, поради което и по аргумент за противното от чл. 7, ал. 2 ГПК преписи от него не подлежат на връчване на страните по делото. Независимо от така даденото указание, по делото е постъпила частна жалба с вх.№ 502088 от 11.04.2023 г. (с пощ.клеймо 10.04.2023 г.), с която В. З. Т. обжалва и моли да бъде отменено Определение № 50003 от 10.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 3278/2022 г. на ВКС, ІІ г.о. Така подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде върната, преди да се пристъпи към връчване на препис от нея на противната страна. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ГПК на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд подлежат тези определения, постановени от състав на същия съд, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или за които изрично е предвидена такава възможност. Обжалваното определение на ВКС, ІІ г.о. не попада в нито една от тези две групи актове. С него не е преградено развитието на производството по частната жалба срещу Определение № 262 от 04.07.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 270/2022 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив (тъй като същата е разгледана по същество и е намерена за неоснователна). За произнесените на това основание актове законът не предвижда упражняването на по-нататъшен инстанционен контрол, поради което те влизат в сила от датата на обявяването им. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение