Определение № 51 от 04.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4819/2019 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищцата по делото И. К. А. срещу определение № 24757/23.10.2019 г., постановено по частно гр. дело № 13517/2019 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателката срещу (потвърдено е) определение № 183804/05.08.2019 г. по гр. дело № 17618/2018 г. на Софийския районен съд (СРС), с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се поддържат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение. В изложението към частната касационна жалба, като общи основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) дали липсата на писмена форма и на оформление като самостоятелни съдебни актове на разпорежданията в рамките на заповедното производство влече нищожност на тези разпореждания, както и дали тази нищожност би се отразила на издадените в същото производство заповеди за изпълнение на парично задължение; 2) задължен ли е заповедният съд да издава под формата на самостоятелен и мотивиран съдебен акт разпореждане за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с което приема за основателно и редовно заявлението и мотивирано разпорежда издаването на заповед за изпълнение; 3) задължен ли е заповедният съд да издава под формата на самостоятелен и мотивиран съдебен акт разпореждане, с което се уважава искането по чл. 418, ал. 1 от ГПК за незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение; 4) задължен ли е заповедният съд да издава под формата на самостоятелен и мотивиран съдебен акт разпореждане, с което се уважава искането по чл. 405, т. 1 от ГПК за издаване на изпълнителен лист; и 5) задължен ли е заповедният съд да издава под формата на самостоятелен и мотивиран съдебен акт разпореждане, с което упълномощава частен съдебен изпълнител (ЧСИ) да извършва връчвания на изходящ от съда документ, какъвто е заповедта за изпълнение. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като излага съображения тези въпроси да са от значение за точното прилагате на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателката сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като поддържа, че обжалваното въззивно определение било очевидно неправилно; в тази връзка препраща към оплакванията си в самата частна касационна жалба, където се изтъква, че в преграждащите си определения СРС и СГС се концентрирали върху нищожността на самата заповед за изпълнение, без да обсъждат неиздаването, респ. – нищожност и на разпореждания на съда в заповедното производство, която нищожност да се отнесе евентуално към нищожност и на заповедите за изпълнение. Ответникът по делото „Обединена българска банка“ АД в отговора на частната касационна жалба излага становище и съображения за процесуална недопустимост и за неоснователност на жалбата. Възражението на ответника за процесуална недопустимост на частната касационна жалба, поради това, че жалбоподателката не била страна в съдебното производство, е неоснователен. Както вече беше посочено, жалбоподателката е ищцата по делото, поради което, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, е процесуално легитимирана да обжалва с подадената от нея частна касационна жалба, въззивното определение на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното определение по делото, с което е прекратено исковото производство, образувано по подадената от жалбоподателката, искова молба срещу ответника. Последният очевидно не прави разлика и погрешно смесва възраженията си за процесуална недопустимост на предявените срещу него искове и за процесуална недопустимост на подадената частна касационна жалба. От друга страна, не са налице, наведените от жалбоподателката основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. С исковата си молба по делото (предвид и уточненията ѝ с последващата молба, подадена в изпълнение указанията на първоинстанционния съд) жалбоподателката е предявила искове за прогласяване нищожност, евентуално – на относителна недействителност спрямо нея, на: заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена на 10.10.2012 г. по ч. гр. дело № 44445/2012 г. на СРС, както и на изпълнителен лист, издаден на 10.10.2012 г. по това дело; заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена на 27.09.2012 г. по ч. гр. дело № 44446/2012 г. на СРС, както и на изпълнителен лист – в случай, че е издаден такъв и по това дело; както и на всички актове и действия по изп. дело № .... на ЧСИ Д. Д. с рег. № .... Никъде в исковата си молба и в молбата-уточнение на същата, жалбоподателката по никакъв начин не е излагала твърдения и доводи за неиздаване, респ. – за нищожност поради това или по други съображения на разпореждания на съда в двете процесни заповедни производства. По този начин жалбоподателката нито е предявила по делото искове за прогласяване нищожност на такива разпореждания на съда, нито по какъвто и да било начин е сочила такива разпореждания във връзка с изложените от нея основания на предявените от нея искове за нищожност/недействителност на процесните заповеди за изпълнение, изпълнителни листове и актове и действия на съдебния изпълнител. Въпроси, свързани с неиздаването и нищожност, и изобщо – свързани с разпорежданията на съда в заповедното производство, по никакъв начин не са повдигани и с оплакванията и доводите, изложени от жалбоподателката в частната ѝ въззивна жалба, която е оставена без уважение с обжалваното въззивно определение. При това положение, формулираните в изложението към частната ѝ касационна жалба, правни въпроси относно разпорежданията на съда в заповедното производство, които се повдигат за първи път по делото със самата частна касационна жалба, нито са включени в предмета на спора по делото, нито са разрешавани от въззивния съд в мотивите към обжалваното определение, нито са обуславящи правните му изводи за постановяването на това определение; респ. – тези въпроси са без значение за изхода на настоящото дело и не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение – в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото и в самата частна касационна жалба се изтъква, че въззивният съд не се е занимал с тези въпроси, които, както стана ясно, не са и поставяни и не са стояли за разрешаване пред него, не е налице и сочената от жалбоподателката очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Последното не е очевидно неправилно и тъй като решаващите изводи на въззивния съд за постановяването му, – че жалбоподателката поначало е надлежен (процесуално легитимиран) ищец по делото, но въпреки дадената ѝ изрична възможност и указания от първата инстанция, исковата ѝ молба е останала неуточнена и нередовна, без да е отстранено противоречието между обстоятелствената част и петитума ѝ, тъй като всички изложени в нея факти и обстоятелства сочат на пороци относно правилността, но не и на обстоятелства, които могат да инвокират доводи за нищожност на атакуваните с нея актове на заповедния съд, са съобразени и в съответствие с практиката на ВКС, на която въззивният съд се е позовал в определението си; тези негови решаващи изводи не са в противоречие и с т. 2 от ТР № 4/11.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, на което жалбоподателката се е позовала в частната си въззивна жалба пред СГС, но не и в частната си касационна жалба. В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение