Решение № 163 от 14.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 511/2009 г.

Решение № 163 от 14.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 511/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на община К., срещу въззивно решение от 8.01.2009 г. по гр. дело № 746/2008 г. на Старозагорския окръжен съд. С определение от 12.08.2009 г. по гр. д. № 511/2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по приложението на чл. 68, ал. 1 и чл. 79 ЗС в хипотезата, когато общината претендира придобиване правото на собственост поради осъществено владение в предвидения от закона срок и необходимост от тълкуване по въпроса дали реализирането на предвидени в ЗП и РП мероприятия и извършване промяна във вида и функционалното предназначение на имота представляват реализиране собственически правомощия на общината, респ. действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Въпросът е от значение за приложното поле на придобивната давност, когато владелец е общината. Касаторът твърди неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на II г. о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното: С решение от 14.07.2008 г. по гр. д. № 4122/2007 г. на ВКС е отменено решение № 164/2007 г. по гр. д. № 163/2007 г. на Старозагорския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 8.01.2007 г. по гр. д. № 1059/2006 г. на Казанлъшкия районен съд, с което О. К. е осъдена да предаде на Г. С. И., С. И. С. и К. К. Б. владението на незастроен терен с площ 1060 кв. м., представляващи имот пл. № 2* кв. 384 по плана на гр. К. до 1970 г., югозападната част от който с площ 450 кв. м., попада в УПИ № I-"за КЖС и подземни гаражи", източната част от който попада в УПИ IХ-"за подземни гаражи и Одо" и част от който терен с площ 215 кв. м. попада в улица. Приел е, че собственик на процесния имот- бивша нива, е бил наследодателят на ищците. След смъртта му наследниците му през 1991 г. са продали имота на Института по хидравлика и пневматика, гр. К.. Последният е продал имота на ЕТ"С", а с писмен договор от 1994 г. за замяна ЕТ е прехвърлил правото на собственост на О. К. С влязло в сила решение по гр. д. № 101/2006 г. по гр. д. № 1834/2005 г. на Казанлъшкия районен съд е обявена недействителността по отношение на "Х" АД, гр. К. на ИХП/ и ищците на договора за продажба, сключен през 1991 г. Въззивният съд е приел, че приобретателят по нищожната сделка не е придобил право на собственост, поради което последващите сделки с имота не могат да се противопоставят на действителните собственици на имота. Имотът представлява празно дворно място от 1060 кв. м., югозападната част на който с площ 450 кв. м. попада в УПИ I-"за КЖС и подземни гаражи", източната част с площ 610 кв. м. попада в УПИ IХ-за подземни гаражи и ОДО и част от терена с площ 215 кв. м. попада в улица. Възражението на община К. за придобиване имота по давност е прието за неоснователно и недоказано, тъй като не е установила фактическа власт върху имота след договора за замяна от 1994 г. Ищците са били в имота до 1996 г., а след това той е бил безстопанствен и едва през 2006 г. общината предприела явни и открити действия по ограждане на имота. Не е налице предвиденото в закона 10 годишно владение, за да се придобие собствеността върху имота от общината. По въпросите относно приложението на чл. 68, ал. 1 и чл. 79 ЗС в хипотезата, когато общината претендира придобиване правото на собственост поради осъществено владение в предвидения от закона срок и необходимост от тълкуване по въпроса дали реализирането на предвидени в ЗП и РП мероприятия и извършване промяна във вида и функционалното предназначение на имота представляват реализиране собственически правомощия на общината, респ. действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, настоящият съдебен състав приема следното: По начало с действия по реализиране на предвидени в застроителния и регулационния план мероприятия, засягащи общински имоти, общината може да упражнява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, доколкото по този начин се реализират собственически правомощия за разпореждане с имотите чрез промяна на техния вид и функционално предназначение. По основателността на жалбата. По делото е било установено, че по плана от 1970 г. западната част от имота, който в разписния лист е записан като собствен на наследодателя на ищците, е отредена "за комплексно жилищно строителство и подземни гаражи", а източната "за КЖС, магазини и ателиета". Според сега действащия план, утвърден със заповед № РД 02-14/2000 г. 450 кв. м. от имота попадат в УПИ № I-"за КЖС и подземни гаражи", източната част - в УПИ IХ "за подземни гаражи и Одо" и 215 кв. м. от имота попадат в улица. Според техническата експертиза, приета при новото разглеждане на делото, в УПИ I-"за КСЖ и подземни гаражи" е построен жилищен блок и попадащата в този парцел ****аст от процесния имот е свободна незастроена площ. лицата от изток на блока, която попада върху част /215 кв. м./ от имот № 2* е реализирана към 1990 г., а върху източната част от имот № 2058, попадаща в УПИ IХ, са предприети действия за подравняване на терена. Ищците са продали имота на Института по хидравлика и пневматика, гр. К. през 1991 г. като не се спори, че след 1996 г. са го напуснали. През 1994 г. по силата на замяната с ЕТ "С", имотът е прехвърлен на общината. През същата година е съставен акт за общинска собственост. Искът по чл. 108 ЗС е заведен през 2006 г. При тези данни следва да се приеме, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 2 ЗС и възражението на ответната община, че е придобила имота по давност е основателно. По делото е установено, че в продължение на повече от 5 години преди завеждане на иска имотът е във владение на общината, той е воден като общински /АОС № 97/91 г., заповед № 251/1994 г./, от общината са извършвани фактически действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, насочени към осъществяване на мероприятията по плана, в т. ч. и преотреждането на имота с оглед вида на благоустройствените мероприятия. О. е придобила имота като добросъвестен владелец при непрекъснато и необезпокоявано от действителния собственик владение, тъй като имотът и е прехвърлен по замяната от несобственик на основание, годно да я направи собственик, без да е налице знание, че праводателят и не е собственик. Действията и не са оспорвани по никакъв начин от собствениците, които още през 1996 г. са напуснали имота. Предвид приетото по-горе следва да се приеме, че изводите на въззивния съд за основателност на предявения иск са незаконосъобразни и необосновани. Изложеното налага извод за касиране на решението и постановяване на друго, с което така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.