Определение № 4169 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3599/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. С. Л. от гр. Варна, подадена чрез пълномощник, против определение № 2904 от 09.03.2026 г. по адм. д. № 685/2026 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е оставил без разглеждане нейна жалба вх. № 4642 от 06.03.2026 г. и е прекратил производството по делото. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на определението, тъй като не е изпълнено посоченото от съда основание за прекратяване на делото. Твърди, че действително пред същия съд е образувано друго дело, но то е по нейно искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед № GPAM-1841143/19.02.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а не срещу самата заповед. Производството по адм. д. № 685/2026 г. е образувано по подадена от Л. жалба срещу заповедта за прилагане на ПАМ. Според жалбоподателката двете дела са с различен предмет, поради което не е изпълнено основанието по чл. 159, т. 7 АПК за прекратяване на съдебното производство по по-късно образуваното дело. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Видно е от данните по делото, че М. Л. е подала чрез сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна жалба срещу заповед № GPAM-1841143/19.02.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Варна за прилагане на ПАМ "временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца" на основание чл. 171, т. 1, б "з", подт. "бб" ЗДвП. Жалбата е заведена в Административен съд - Варна с вх. № 4642 от 06.03.2026 г. Административният съд служебно е установил, че М. С. Л. е подала жалба против същата заповед № GPAM-1841143/19.02.2026 г., по която пред АС - Варна е образувано адм. д. № 602/2026 г. Поради това и на основание чл.159, т.7 АПК съдът с обжалваното определение е оставил без разглеждане по-късно заведената пред съда жалба вх. № 4642/06.03.2026 г. и е прекратил образуваното по нея адм. д. № 685/2026 г. Определението е правилно. Безспорно е, че по жалба на М. Л. срещу заповед № GPAM-1841143/19.02.2026 г. на младши автоконтрольор към сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Варна, с която на основание чл.171, т.1, б. "з", подт. "бб" ЗДвП е приложена ПАМ "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността й, но не повече от 3 месеца", пред Административен съд - Варна е образувано адм. д. № 602/ 2026 г. Жалбата е заведена в деловодството на съда с вх. №4214/02.03.2026 г. По направено с жалбата искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на акта съдът се е произнесъл с определение № 2615 от 02.03.2026 г. При извършена служебна проверка по редовността на подадената срещу заповедта жалба, с определение № 2801 от 06.03.2026 г. по същото дело съдът е оставил жалбата без движение за изпълнение на указания за отстраняване на констатирани нередовности на основание чл. 158, ал. 1 АПК. В Административния съд - Варна е заведена жалба с вх. № 4642 от 06.03.2026 г., подадена от М. Л., по която е образувано адм. д. № 685/ 2026 г. Жалбата е насочена срещу същата заповед № GPAM-1841143/19.02.2026 г. на младши автоконтрольор към сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Варна. С нея не е поискано спиране на предварителното изпълнение на акта. Предмет на съдебната проверка по жалбата на Л., по която е по-рано образуваното административно дело пред АС - Варна, е заповедта за прилагане на ПАМ, видно от мотивите както на постановеното определение по чл. 166, ал. 2 АПК, така и от разпореждането, с което жалбата е оставена без движение. Обстоятелството, че по по-рано образуваното дело съдът се е произнесъл по направено от оспорващата искане за спиране на предварителното изпълнение на акта, не води до извод за предмет, различен от оспорването по по-късно образуваното дело. Съгласно общото правило на чл. 166, ал. 1 АПК, обжалването спира изпълнението на административния акт. Суспензивният ефект на жалбата препятства изпълнението на оспорения акт преди влизане в сила на съдебното решение по оспорването му. Едно от изключенията от това правило, по аргумент от чл. 166, ал. 2 и ал. 4 и чл. 167, ал. 1 АПК, е когато предварителното изпълнение на акта е допуснато по силата на отделен закон. Т.е. произнасянето по искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административен акт предпоставя съдебно обжалване на самия административен акт и надлежно отправено искане за спиране по чл. 166 АПК. Предмет и на двете образувани дела пред АС - Варна е обжалвана от Л. една и съща заповед за прилагане на ПАМ. Поради това и правилно съдът е приел, че е изпълнено основанието по чл. 159, т. 7 АПК, поради което е приел жалбата по по-късно образуваното дело за недопустима и е прекратил съдебното производство. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че съдът не е следвало да прекратява делото, а да съедини двете производства в едно. В случая не е налице хипотезата на чл. 213 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, тъй като страните по конкретния правен спор в качеството на оспорващ и ответник са едни и същи и предметът на делото е един и същ, т.е. има идентичност между двете дела. В този случай по-късно образуваното дело подлежи на прекратяване. Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд