Определение № 135 от 18.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1494/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК. С определение №637 от 01.10.12г. по ч.гр.д.№509/12г. на ВКС, ІІІ ГО е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на М. Л. Г., Е. Л. А., Б. В. Р., Е. Б. Ш., Н. И. А., Л. Н. А.-Ш. и Н. и Д. Щ. срещу определение №324 от 25.06.12г. по ч.гр.д.№402/11г. на ВКС, І ГО, с което е задържана на основание чл.282, ал.4 ГПК сумата от 6680лв., внесена като обезпечение по искане за спиране на изпълнението във връзка с подадена молба за отмяна на влязло в сила решение. П. тричленен състав на ВКС е приел, че определението по чл.282, ал.4 ГПК не подлежи на обжалване, тъй като нито е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, нито пък е предвидено в закона самостоятелното му обжалване, за да е налице условието на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Частна жалба срещу това определение е подадена от М. Л. Г., Е. Л. А., Б. В. Р., Е. Б. Ш., Н. И. А., Л. Н. А.-Ш. и Н. и Д. Щ.. Те считат, че определението на ВКС по чл.282, ал.4 ГПК подлежи на обжалване, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – определение №402 от 18.10.10г. по ч.гр.д.№336/10г. на ВКС, ІІ ГО. Ответникът в производството ТПК „Д. Б.” оспорва частната жалба. Счита, че тя е процесуално недопустима, евентуално – неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на тричленен състав на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Определенията на тричленни състави на ВКС подлежат на обжалване с частна жалба само когато са налице условията на чл.274, ал.1, т.1 или т.2 ГПК – т.е. когато са преграждащи или в случаите, изрично предвидени в закона. Определенията по чл.282, ал.2 и чл.282, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване, тъй като не са налице посочените условия. По повод създадената противоречива практика е постановено ТР №1/24.10.12г. по т.д.№2/2012г. на ОСГТК на ВКС, с което се прие изрично, че определението по чл.282, ал.2 ГПК, с което съдът се произнася по искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, не подлежи на обжалване. Същото разрешение следва да се приложи и по отношение на сходното по характер определение по чл.282, ал.4 ГПК, с което съдът отказва да освободи внесеното по реда на чл.282, ал.2 ГПК обезпечение. Посоченото от жалбоподателите определение №402 от 18.10.10г. по ч.гр.д.№336/10г. на ВКС, ІІ ГО е постановено преди ТР №2/12г. на ОСГТК на ВКС, затова то не е актуално и не следва да се прилага. Вярно е, че в ТР №2/12г. на ОСГТК на ВКС се разисква само въпросът за обжалваемостта на определението по чл.282, ал.2 ГПК и няма изрично разрешение дали е обжалваемо определението по чл.282, ал.4 ГПК. Доколкото обаче се касае до определения, постановени в различни фази на едно и също производство, по отношение на които правната уредба е еднаква, те следва да бъдат подчинени на еднакъв режим досежно възможността да бъдат обжалвани. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение