Определение № 2817 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5021/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на „ПроЕксТийм“ ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител адв.Божикова, за допълване на решение № 897/28.01.2026г., постановено по адм. дело № 5021/2025 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта му за разноските. Молителят претендира решението да бъде допълнено, като се посочи какъв размер от присъдените на ответника „Триера“ ЕООД 4000 лева съдебни разноски се дължи от всеки един от жалбоподателите. Насрещната страна – Комисия за защита на конкуренцията не депозира отговор по молбата в дадения му от съда срок. Насрещната страна- „Триера“ ЕООД представя писмен отговор, в който оспорва молбата. Счита, че отговорността за заплащане на разноските е солидарна, доколкото адвокатското възнаграждение за защита и по двете касационни жалби е уговорено общо. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира искането за изменение на решението в частта му за разноските за процесуално допустимо. То е подадено от надлежна страна, в едномесечния срок съобразно чл. 176а от АПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Делото е образувано по две касационни жалби, подадени съответно Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, и от "ПроЕксТийм" ЕООД, срещу решение № 395/24.03.2025г., постановено по административно дело № 21/2025 г. по описа на Административен съд-София област /АССО/, в частта му, с която по жалба, подадена от "Триера" ЕООД, е отменено решение №1259/28.11.2024г по преписка №КЗК/471/2024г на Комисия за защита на конкуренцията в частта, в която е установила, че не е извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК; установено е извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК от страна на „ПроЕксТийм“ ЕООД и преписката е върната на Комисия за защита на конкуренцията за определяне на имуществена санкция. С решение № 897/21.06.2026г., постановено по адм. дело № 5021/2025, тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е оставил в сила решението на Административен съд- София-област в оспорената му част и е осъдил КЗК и „ПроЕксТийм“ ЕООД да заплатят на „Триера“ ЕООД 4000 лева за разноски по производството. В решението си съдът е не се е произнесъл каква част от разноските се дължи от всеки един от касационните жалбоподатели на ответника, а им ги е възложил общо. Съобразно правилото на чл.143, ал.3 от АПК, приложим на основание чл.228 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски. Според представения списък по чл.80 от ГПК направените в производството разноски възлизат на 4000 лева и представляват адвокатско възнаграждение. В представения договор за правна помощ и съдействие, сключен между „Триера“ ЕООД и адв. Димитров, възнаграждението за изготвяне и депозиране на отговори по жалбата на КЗК и по жалбата на „ПроЕксТийм“ ЕООД и за процесуалното представителство по делото, е уговорено общо (т.ІІ от договора). Обратно на поддържаното от „Триера“ ЕООД становище, отговорността за деловодните разноски не е солидарна. Съобразно правилото на чл.121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. Нито АПК, нито ГПК, приложим в административния процес съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК, предвиждат солидарна отговорност за разноските. Такава не може да бъде породена и от обстоятелството, че възнаграждението на процесуалния представител на ответника за защита и по двете касационни жалби е уговорено общо. Това е така, тъй като касационните жалбоподатели не са страна в правоотношението, възникнало между ответника по касационните жалби и неговия процесуален представител. Изложеното по-горе относно липсата на основание за солидарна отговорност за задълженията за разноски и при липсата на изрични уговорки за частите от възнаграждението, дължими за осъществяване на правна защита и представителство по всяка една от касационните жалби в представения договор за правна помощ, съдът приема, че всеки от ответниците носи отговорност за половината от разноските, а именно 2000 лева, в какъвто смисъл следва да бъде изменено и решението. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумите следва да бъдат превалутирани по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон. Изчислени по посочения начин, 2000 лева се равняват на 1022,58 евро. Мотивиран така и на основание чл.176а от АПК, съдът