Определение № 4673 от 01.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. В. Л., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. И. В., против определение №2836 от 05.06.2026г. по в. гр. д. №62/2026г. на Окръжен съд- Варна, с което е била оставена без уважение молбата й правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 441 от 24.04.2026г. в частта му за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и уважаване на подадената молба за присъждане на всички направени от жалбоподателката разноски по делото. Ответната страна по частната жалба- П. Б. Н., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си адв. С. А., е депозирал писмен отговор, с който оспорва същата и иска оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на въззивен съд, постановен в производство по чл. 248 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по в. гр. д. №62/2026г. по описа на Окръжен съд- Варна е било образувано след като с Решение № 704 от 21.11.2025г. по гр.д. № 1015/2025г. по описа на ВКС, IV г.о., е отменено Решение № 1399 от 12.12.2024г. по в.гр.д. № 846/2024г. по описа на Окръжен съд- Варна в частта, с която е обезсилено решението на Районен съд- Варна за определяне на мерки за лични отношения на детето А. П. Н. с неговия баща П. Б. Н., по реда на чл.59, ал.9 /сега ал.11/ от СК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Варна. В решението на ВКС са дадени указания при новото разглеждане на делото съдът да се произнесе и по направените от страните в производството по служебно изменение на мерките за лични отношения разноски, включително тези пред ВКС, в зависимост от крайния изход на спора. В.гр.д. № 846/2024г. по описа на Окръжен съд- Варна е било образувано по въззивна жалба на М. В. Л., ЕГН [ЕГН] срещу Решение № 4235/28.01.2024г., постановено по гр. дело № 14434/2022г. по описа на РС-Варна, 8 състав, с което е отхвърлен предявения от М. В. Л., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу П. Б. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] иск с правно основание чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване родителските права на ответника чрез поставяне на условия за осъществяване на определения режим на лични отношения между бащата и детето А. П. Н., [дата на раждане], определен с Решение № 1425/31.08.2021г. по в.гр.д. № 1005/2021 г. на Окръжен съд- Варна, и са изменени служебно на основание мерките за лични отношения между бащата П. Б. Н., ЕГН [ЕГН], и детето А. П. Н., ЕГН [ЕГН]. При новото разглеждане на делото с Решение № 441 от 24.04.2026г. по в. гр. д. №62/2026г. на Окръжен съд- Варна съдът е отменил обжалваното Решение № 4235/28.01.2024г., постановено по гр. дело № 14434/2022г. по описа на РС-Варна, 8 състав, в частта, с която са определени служебно мерки за лични отношения между бащата П. Б. Н., ЕГН [ЕГН], и детето А. П. Н., ЕГН [ЕГН], и е определил нови мерки. По претенциите на страните за направените по делото разноски съдът е приел, че доколкото предмет на производството са само служебно определените съобразно интереса на детето мерки по чл.59, ал.11 от ГПК, то на страните не се следват разноски. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е оставил без уважение искането на М. В. Л. за изменение на решението в частта му за разноските. Изложил е съображения, че съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024г. по т. д. № 3/2023г. на ОСГК на ВКС в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, за начина на упражняване на родителските права и личните отношение с деца, разпоредбите на чл. 78 от ГПК се прилагат съответно. При обжалване на постановеното от първоинстанционния съд решение на страната, която защитава собствения си интерес, се следват разноски само тогава, когато подадената жалба бъде уважена в цялост. Когато обаче съдът, прилагайки едновременно както диспозитивното, така и служебното начало, измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в жалбата искане, ако прецени, че това е в интерес на детето, всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила. В случая съдът е приел, че съобразно крайния изход на производството на страните не следва да се присъждат разноски, а същите следва да останат така, както са направени от тях. Определението е правилно. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024г. по т. д. № 3/2023г. на ОСГК на ВКС, отнасящи се до производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК и касаещи начина на упражняване на родителските права и личните отношения на близки с деца, при цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноските следва да се понесе от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските следва да бъдат възложени на ответната страна. В останалите случаи разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени. В мотивите на тълкувателното решение е разгледана и хипотезата на обжалване на постановеното от първоинстанционния съд решение, в производството по което въззивният съд, прилагайки едновременно както диспозитивното, така и служебното начало, може служебно да измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в жалбата искане, ако прецени, че това е в интерес на децата, в който случай всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила. В случая частната жалбоподателка М. В. Л. е сезирала Районен съд- Варна с иск с правно основание чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване родителските права на ответника П. Б. Н. чрез поставяне на условия за осъществяване на определения режим на лични отношения между бащата П. Б. Н. и детето А. П. Н.. С решението на първоинстанционния съд така предявеният иск е бил отхвърлен, като съдът служебно, с оглед задължението си да следи за интересите на ненавършилото пълнолетие дете, е определил нов режим на лични отношения между бащата и детето. Така постановеното решение е било обжалвано от М. В. Л., като с Решение № 1399 от 12.12.2024г. по в.гр.д. № 846/2024г. по описа на Окръжен съд- Варна първоинстанционното решение е било потвърдено в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание члц.131, ал.1 от СК и обезсилено в частта му за служебно определения от съда режим на лични отношения. По подадена от М. В. Л. касационна жалба срещу така постановеното въззивно решение ВКС не е допуснал касационното му обжалване в частта му, с която е потвърдено отхвърлянето на иска по чл.131, ал.1 от СК, и е отменил същото в частта му за обезсилването на първоинстанционното решение, с което са били определени служебно мерки за лични отношения между бащата и детето, в която част е върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд. С окончателното си решение ВКС се е произнесъл и по подадените от М. В. Л. частни жалби срещу произнасянето на въззивния съд по разноските, които тя е била осъдена да заплати на ответника П. Б. Н. за отхвърления иск по чл.131, ал.1 от СК, като е дал указания на въззивния съд за произнасяне само по направените от страните в производството по служебно определяне на режим на лични отношения между бащата и детето съобразно крайния му изход. В случая с подадената от М. К. Л. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение тя е обжалвала същото в частта му за служебно изменения режим на лични отношения на бащата с детето с доводи, че съдът е излязъл извън обхвата на правомощията си и е нарушил диспозитивното начало в процеса. Впоследствие с касационната си жалба тя е оспорила постановеното от въззивния съд обезсилване на първоинстанционното решение в посочената му част. При новото разглеждане на делото от въззивния съд съдът е отменил определения от първоинстанционния съд режим на лични отношения между бащата и детето и е определил друг такъв. При това процесуално развитие настоящият състав на съда намира, че липсва пълно уважаване на подадената от М. В. Л. жалба, поради което не са налице посочените в Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024г. по т. д. № 3/2023г. на ОСГК на ВКС условия, при които направените от нея разноски за производството по служебно определяне на режим на лични отношения между бащата и детето могат да бъдат възложени на ответника. Съдът е определил служебно режим на лични отношения между бащата и детето, без да се съобразява със съдържащото се в жалбите искане, поради което направените от страните разноски по производството следва да останат за тяхна сметка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.,