Решение № 6501 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4931/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 966/ 13.03.2025 г. по адм.д.№ 162/2024 г. по описа на Административен съд- Стара Загора. Иска отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на жалба на П. П. Д. срещу оспорено уведомително писмо в частта, с която е отказано подпомагане по мярка 13.1 в размер 10 302,37 лв. Развива оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и материална незаконосъобразност. Претендира разноски, евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското ъзнаграждение на ответника. Ответната страна П. П. Д. оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения подробно развити в писмен вид. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административниаят орган не е изяснил обстоятелствата по случая ,поради което няма никаква яснота на какво основание са прехвърляни части от БЗС между петима кандидати за подпомагане и какви са размерите на стопанствата. Няма доказателства за пренаемане на земи, не е доказана свързаност между лицата и умишлено създадени от тях условия за подпомагане. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 966/ 13.03.2025 г. по адм.д.№ 162/2024 г. по описа на Административен съд- Стара Загора е уважена жалбата на П. П. Д. против УП изх.№ 01-650/ 2317 от 05.04.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която е отказано плащане на финансово подпомагане по мярка 13.1/ НР 1 за стопанската 2017 година в размер на 10 302, 37 лева на основание чл.13, ал.1, т. 8 от Наредба №6/ 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни ли други специфични ограничения". Решението е постановено при ново разглеждане на спора след отменително решение № 2069/ 21.02.2024 г. по адм.д.№ 3591/2023 г. по описа на ВАС, пето отделение, при спазване на дадените от касационната инстанция указания. За да постанови този резултат съдът приема, че в административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изразява се в липсата на указания за онези обстоятелства, за които адресата следва да представи доказателства, за да обори съмнението за изкуствено създадени условия по смисъла на чл.60 от Регламент ЕС №1306/ 2020 г. за периода от 2014 до 2017 г. Няма указание до адресата на акта да докаже, че кандидатът самостоятелно извършва земеделска дейност върху отделно стопанство. Не е изследвано в пълнота нито основанието за прехвърляне на части от площи, от заявени БЗС между петима кандидати, нито размерите на стопанствата им през съответните кампании, което има за последица формален подход. Съдът изрично посочва в мотивите си, че родствените връзки и подпомагане дори по проекти между свързани лица е само повод за съмнение, но съставът на чл.60 от Регламент 1306/ 2013 г. се осъществява само, когато създадените умишлено условия постигат облага. Нямо доказани уговорки между кандидатите за пренаемане на земя. Прехвърлянията на площи не са променили праговете за подпомагане с цел по-високи ставки. Факти настъпили извън периода от 2014-2017 г. са ирелевантни. Решението е неправилно. Предмет на съдебен контрол е уведомително писмо № 01-6500/ 2317 от 05.04.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, в която на П. П. Д. е отказано подпомагане по подмярка 13.1 "Компенсационни плащания в планински райони" в размер на 10 302, 37 лв. за кампания 2017 г. В мотивите е посочено, че не се дава предимство на физическо или юридичесто лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства /подпомагане/ са създадени изкуствено и в противоречие на целите на законодателството. За 2017 г. е установено съмнение за изкуствено разделяне на стопанство по мярка 13 "Плащания за райони с природни или други снпецифични ограничения" от ПРСР между следните лица: 1. М. С. Д., със заявена площ за подпомаганепо мярка 13.1 в размер на 91,61 ха, 2.С. Й. Д. със заявена площ по мярка 13,1 в размер на 38,05 ха, 3.П. П. д. със заявена площ по мярка 13,1 в размер на 40, 52 ха, 4."Конарското" ЕООД - управител П. Д. със заявена площ по мярка 13,1 в размер на 42, 88 ха и 5. "Кръстец- 2016" ЕООД- управител П. Д. със заявена площ по мярка 13,1 в размер на 45, 33 ха. Административният орган се позовава на чл.7, ал.1 от Наредбата, която регламентира различни ставки на финансовата помощ според декларираните площи- за частта до 50 ха по 130 евро на хектар, в частта над 50 ха до 100 ха по 70 евро на хектар и в частта над 100 ха по 30 евро на хектар. Посочени са фактите, които създават съмнения за свързаност: 1. Един и същ адрес за кореспонденция за петимата кандидати, 2. Телефоните за контактите са едни и същи за М. Д. и С. Д., 3. Установена родствена връзка между П. Д. и С. Д.- съпрузи и М. Д.- техен син, 4. П. Д. и М. Д. са кандидати по директни плащания за първи път за кампания 2014 г., а С. Д. за кампания 2015 г., за кампания 2016 г. е подадено заявление от П. Д. и като управител на "Конарското" ЕООД, а за кампания 2017 г. П. Д. подава заявление като управител и на "Кръстец-2106" ЕООД, 5. При извършени географски проверки и съпоставяне на данни от кампании 2014 до 2017 г. е установено, че част от площите се заявяват от различни кандидати, което доказва прехвърляния на част от площите по заявленията. Обсъдени са обясненията от М. Д. и П. Д. с приложени договори за услуга -механизация, почистване и косене. От тези факти и доказателства са направени изводи за изкуствено разделени стопанства в размер не по-голям от 100 ха, за да получи финансово подпомагане по подмярка "Компенсационни плащания в планински райони". От документите не ставало ясно, че всеки от посочените заявители самостоятелно извършва земеделска дейност, поради което и на основание чл. 13, ал.1,т.8 от Наредба №6 е отказано изцяло плащане на финасова помощ по мярка 13,1 дка. Не са наложени санкции. Срещу уведомителното писмо е подадена жалба до съда от П. П. Д. с доводи за липсата на мотиви като твърди, че няма констатации и не става ясно от кои съмнения се приема създадени изкуствени условия. С решение №2069/ 21.02.2024 г. по адм.д.№ 3591/2023 г. по описа на ВАС, пето отд., е отменено решение №34/ 6.02.2023 г. по адм.д.№ 276/ 2022 г. по описа на Административен съд- Стара Загора, като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с мотиви, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не е установил релевантни за спора факти, предвид т.29 от решение на СЕС по дело С-434/12. Релевантният период, който трябва да бъде проверен обхваща кампания за 2017 г., но е необходимо е да се изследва съдържанието на заявленията за подпомагане на кандидатите по чл. 3 от Наредба №5/ 27.02.2009 г. периода от 2014-2017 г., дадените обяснения входа на административните проверки- анкетни карти, договори, фактури, платежни нареждания, правки за амортизации. При новото разглеждане на спора и при спаване на задължителните указания на касационната инстанция съдът с разпореждане № 781/ 06.03.2024 г. /л.3/ е разпределил доказателствената тежест, като е дал на административния орган конкретни указания да представи административните преписки на С. Д., М. С., на юридическите лица, представлявани от П. Д. за периода от 2014-2017 г., обясненията, данните от географските проверки, заявените площи за подпомагане по процесната подмярка, представените документи от петте лица. Допусната е нова съдебна експертиза, която като неоспорена е приета и обсъдена от съда в постановеното съдебно решение. Принципно и съгласно чл.170, ал.1 от АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите обстоятелства, посочени в административиня акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая административният орган твърди, че от установените факти се налага извод за изкуствено разделени стопанства в размер не по-голям от 100 ха, за да бъде получено финансова помощ по подмярка "Компенсационни плащания в планински райони" в по- висок размер по чл.7, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 6 за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничанеия" от ПРСР 2014-2020 г., защото плащането за декларирани площи до 50 ха е в левова равностойност на 130 евро, а над 50 ха до 100 ха в левова равностойност на 70 евро. В случай, че площите са заявени над 100 ха финансовата помощ ще е по-малка, защото за площите над 100 ха помощта е равностойността на 30 евро. Посочени са конкретни обстоятелства и са анализирани събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Следователно административният акт е мотивиран и е спазен чл. 59, ал. 2 от АПК. Необосновани и материално незаконосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради липсата на указания за обстоятелства за извършване на самостоятелна дейност от всеки от петте кандидати. Съдът дори не е посочил къде е разписано това задължение. Съществено е само онова нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не беше допуснато изходът от административното производство би бил друг. В случая от П. Д. са поискани обяснения с уведомително писмо изх.№ 01-6500/1302 от 20.02.2019 г. /л. 216а/ поради данни за свързаност на "Конарското " ЕООД с управитл П. Д., "Кръстец - 2016" ЕООД с управител П. Д., М. С. Д.- син, С. Й. Д.- съпруг, и още две физически лица, от които се поражда съмнение за изкуствено създадени условия с цел облагодетелстване по мярка 13 и че заявените от П. Д. площи са в резултат на изкуствено разделяне на стопанството. В същото писмо административният орган се е позовал на чл. 60 от Регламент 1306/ 2013 на ЕП и Съвета и чл.13, ал.1, т. 8 от Наредба № 6/ 2015 г. П. Д. в качеството си на земедески производител дава такова обяснение в писмен вид на 15.03.2018 г. /л. 218/ като е разказала за мащабите на земеделската дейност като физическо лице през отделните кампании, регистрацията на двете юридически лица последователно във времето с едно и също седалище [населено място], община Трявна/ "Конарското " ЕООД през 2015 г. с едноличен собственик на капитала и управител П. Д.. и "Кръстец-2016" ЕООД през 2017 г.- отново с едноличен собственик на капитала и управител П. Д.. Твърди, че липсва пренаета и преарендована земя между нея и юридическите лица. Факт е, че нито в административното производство, нито в съдебното производство П. Д. е представила доказателства за реално извършена стопанска дейност от нея като ЗП върху заявените за подпомагане площи. Административният орган в мотивите на уведомителното писмо посочва отрицателен факт, че не е установил такава дейност. Следователно в тежест на адресата на акта е при оспорване на индивидуален административен акт да обори това и да ангажира доказателства за доказване на положителен факт. Няма пречка това да стане в съдебната фаза, но в случая и при първоначалното и при новото разглеждане на делото такива доказателства П. Д. не е ангажирала. След като за П. Д. не съществува забрана да проведе защита в съдебното производство и да докаже стопанска дейност върху заявените за подпомагане площи, не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, защото съществено нарушение на административнопроизводствените правила не е налице. Доказването на този факт е от съществено значение за правилното решаване на спора. Съгласно чл.1, ал.3, т.1 от Наредба №6/2015 г. една от целите е поддържане на земеделската дейност в районите с природни или други специфични ограничения и предотвратяване на изоставянето на земеделските земи, като тази дейност следва да се извършва от кандидата за съответната финансова помощ, а размера на земите имат пряко отношение към размера на подпомагането. Поради това регистрацията на няколко земеделски стопани, които да извършват земеделска дейност в един и същ район или в близки райони, създава юридическа привидност за извършване на земеделска дейност от различни правни субекта с цел постигане на по-високи размери на финансовата помощ. Установени са релевантни за спора факти чрез извършените от административния орган административни проверки, проверки на място и географски проверки, изслушана е съдебна експертиза с две вещи лица. От допустимите доказателствени средства се установява, че П. Д. е заявила за подпомагане по мярка 13 площи и за четирите години от 2014-2017 г., С. Д. за 2015-2017 г., М. Д. 2014, 2016-2017 г., "Конарското" ЕООД за 2016-2017 г., а "Кръстец - 2016" ЕООД само за 2017 г. Установено е от съдебната експертиза припокриване на земеделски площи, заявени от останалите земеделски стопани с блок на М. Д., а площи заявени от М. Д. за кампания 2014 г. са заявявани от П. Д. през кампании 2015, 2016, 2017 г., като има и застъпване с площи, заявени от М. Д.. Доказано е, че и петимата земеделски производители кандидатстват за подпомагане по една и съща мярка 13 със земеделски площи в едни и същи землища в района на община Трявна с общи площи под 50 ха, с едно изключение за кампания 2017 г., през която М. Д. кандидатства със земи от 102, 51 ха. И петте земеделски производители имат един и същ адрес за кореспонденция в гр. Стара Загора, доказана родствена връзка. В обяснението си П. Д. признава, че през стопанската 2015/2016 г. "Конарското" ЕООД обработва 201 дка земя, а през 2016/ 2017 г. 429 дка като продължава да увеличава земята. Регистрирала "Кръстец 2016" ЕООД поради отдалеченост на землищата, но е факт, че и двете юридически лица са регистрирани в [населено място], община Трявна. Твърди, че стопанисва и почиства земята чрез услуги и със собствена техника, но не доказва да е извършиба такава дейност в качеството си на земеделски производител физическо лице. Представени са документи за стопанска дейност от "Кръстец 2016" ЕООД чрез договор с ЗП"Емилиян Караасенов, за почистване на земеделска земя от нежелана растителност с верижен горски мулчер с обща площ от 200-230 дка, т.е. 20-23 ха, но няма други документи и въобще не е ясно къде точно е извършвана тази дейност. Съгласно пар.1, т.2 от ДР на Наредба №6/2015 г. "изкуствено създадено условие" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент №1306/ 2013 г. Неправилно първоинстанционният съд е анализирал и тълкувал чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., който гласи, че без да се засягат специфичните разпоредби в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Целта на мярка 13, съгласно чл.11, ал.3 от Наредба №6/2-015 г. е поддържане на земеделска дейност в районите с природни или други специфични ограничения и предотвратяване на изоставянето на земеделските земи, противодействие на обезлюдяване на районите с природни и др. специфични ограничения, поддържане на биоразнообразието и ландшафта, рационално използване, съхранение и устойчиво управление на земята и другите природни ресурси. При спазване на решение на СЕС по дело С-434/ 12. така посочената цел не се постига чрез регистрация на П. Д. като земеделски стопанин с място на дейност в [населено място], [населено място], на "Конарското" ЕООД с място на дейност в землищата на [населено място] хан, [населено място], [населено място] /л.254/ и "Кръстец- 2016" ЕООД с място на дейност [населено място], [населено място], [населено място], [населено място]", всички с община Трявна. Това е така, защото съществуващите географски, икономически, правни и персонални връзки между посочените в уведомителното писмо субекти сочат за друга цел, а именно поддържане на стопанства в размери, които да доведат до по-благоприятно финансово подпомагане, предвид ставките, т.е. до получаване на облага в противоречие с целите на мярката и без да е доказан друг обективен елемент. Поради тази причина са и регистрираните юридически лица с един и същ собственик и управител п. д., която вече е регистрирана като земеделски производител със същия район на действие- землища в района на община Трявна. Заявените от М. Д. площи през 2014 г. са заявени за кампания за 2015 г. от майката П. Д. без да има обаче прехвърляне по смисъла на чл. 4, § 1, б. "н" вр. б. "м" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, защото няма данни за отдаването под аренда, продаването, действителното или бъдещото наследяване на земя или права на плащане или всякакво друго окончателно прехвърляне между майка и син. По никакъв начин обаче не е доказана стопанска дейност от страна на П. Д. по смисъла на чл.4, пар.1, б. "в" от Регламент 1307/2013 г. върху площите заявени за подпомагане по мярката, поради което се налага извод, че посочената в обяснението стопанска дейност, осъществявана от юридическите лица, е възможно да обхваща заявени за подпомагане земи при формално и юридически оформени отделни стопанства с цел получаване на по- висока помощ по мярката. Липсата на задължение за ползване от земеделския производител на една и съща площ в продължение на години, формалната липса на забрана за подаване на заявления за подпомагане на площи при географско съвпадение на части от тях, за които части има правно основание за ползване пред съответната година на заявка, липсата на забрана за свързаност между лица, ползващи през различни кампании различни площи, заявени за подпомагане, всичко това позволява на практика чрез правни и фактически действия в рамките на действащото законодателство да се формират условията, необходими за получаване на предимства. В конкретния казус установените факти сочат за координирани действия на пет земеделски производители, между които и П. Д. за кампания 2017 г., чрез подаване заявления за подпомагане за една и съща подмярка за площи в размер под нормативно определена граница, относима към финансиране на хектар заявена площ, за да получат предимство, изразено в по-висок размер на финансирането за всеки от тях. Тази съгласуваност за кампания 2017 г. се предхожда от редица действия, представляващи правни и фактически взаимовръзки между отделните земеделски производители -роднински, икономически, географски. Същественото е, че за кампания 2017 г. е използвана възможността частите от стопанските единици ползвани от петимата ЗП, в рамките на размера на стопанството на всеки от тях, да се преразпределят по начин, допускащ получаване на финансова помощ в по-висок размер. Именно това покрива от обективна и субективна страна хипотезата за изкуствено създадени условия. Поради това са незаконосъобразни мотивите на съда, че няма данни едно стопанство да е разделено на няколко между отделни земеделски стопани и това да изключва хипотезата на чл.60 (ЕС) от Регламент 1306/ 2013 г. По смисъла на определението за стопанство в чл.4, пар.1, б.б" от Регламент 1307/2013 „стопанство" означава всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава членка, което означава, че юридическото оформяне на всяко отделно стопанство не е водещо и следователно, за да се установи хипотеза на чл. 13, ал.1, т.8 от Наредба №6/2015 г. не е необходимо да се установи разделяне на едно първоначално голямо стопанство на по-малки стопанства. Налице е заобикаляне на разпоредбите на законодателството, свързано със схемите за подпомагане, тъй като макар и формално, спазването на предвидените в съответната правна уредба условия, целите, които се преследват с тази правна уредба, приложима за подпомагане за процесната мярка, не са постигнати. Получаването на подпомагане в по-висок размер и разходването на финансови средства по ПРСР ощетява други земеделски производители, кандидати за финансиране в същите земеделски райони, за същата кампания и по същата или идентична мярка за подпомагане. Предвид изкуствено създадени условия по см. на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. е изпълнен фактически състав на приложената от административния орган норма на чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6/24.02.2015 г. С оглед горното, настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено при наличие на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК за нарушение на материалния закон и при необоснованост. Решението на първоинстанционния съд като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови такова по същество на спора, с което жалбата на П. Д. против Уведомително писмо рег. № .№ 01-650/ 2317 от 05.04.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която е отказано плащане на финансово подпомагане по мярка 13.1/ НР 1 "Компенсационни плащания в планински райони" от ПРСР 2014-2020 г за стопанската 2017 година в размер на 10 302, 37 лева се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените за съдебното производство разноски, както следва: държавни такси за касационни производства общо 153 лв./78, 23 евро/, платено възнаграждение за съдебна експертиза при новото разглеждане на делото в размер на 1270 лева /649, 34 евро/ и юрисконсултско възнаграждение за общо четири съдебни инстанции на основание чл. 24 от НЗПП в размер общо 400 евро /по 100 евро за всяка съдебна инстанция/ или общо 1127, 57 евро. На основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение