Определение № 11 от 21.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 32/2014 г.

Производството е по реда на чл. 44 от НПК. Върховният касационен съд е сезиран със спор за подсъдност между Районен съд – гр. Пловдив и Районен съд – гр. Карлово, с разпореждане последния от 19. 12. 2013 година, постановено по нахд № 883/2013 година. С разпореждането е прекратено съдебното производство пред този съд и е повдигнат спор относно местнокомпетентния съд, който да разгледа и се произнесе по жалбата на [фирма] срещу наказателно постановление № .... от 25. 09. 2013 година на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че делото следва да се разгледа от Пловдивския районен съд, където е извършено административното нарушение. Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото и становището на прокурора, установи следното: Административнонаказателното производство по жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], срещу посоченото наказателно постановление, е било образувано първоначално пред Пловдивския районен съд като нахд № 5766/2013 година. С протоколно определение от 05. 12. 2013 година, постановено в открито съдебно заседание на тази дата, съдът е прекратил производството и е изпратил делото за разглеждане на Карловския районен съд при съображения за местна компетентност на този съд, обвързана от местонахождението на седалището и адреса на управление на фирмата, които са в гр. Карлово. Върховният касационен съд намира, че местно компетентен да разгледа делото е Районен съд – гр. Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, критерий за определяне на местната подсъдност при съдебно обжалване на наказателно постановление е мястото, където е извършено или довършено нарушението. В случая, визираното по делото нарушение на жалбоподателя се изразява в неизпълнение на действие с точно определено съдържание – възстановяване на липсващи графитни електроди в Складова база в [населено място] ...., т. е. нарушението е осъществено чрез бездействие по отношение изпълнението на задължително предписание по т. 2 на Констативен протокол от 25. 06. 2013 година. Дължимото поведение е с местоизпълнение в посочената складова база, поради което там е и мястото за реализиране на отговорността при бездействие, а тя се намира в Пловдивска област и в съдебния район на Пловдивския районен съд. Къде се намира седалището на фирмата-жалбоподател, в случая е правно ирелевантно. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение