Определение № 91 от 14.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1120/2013 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано, по направено искане с разпореждане № 471/17. 05 .20 13 г., на съдията – докладчик при Район ен съд гр. Велики Преслав, за промяна в подсъдността, основано на чл. 44, ал. 1 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че делото следва да бъде разгледано от Великопреславския районен съд, на основание чл. 38, вр. чл. 36, ал. 2 НПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе по направеното искане, съобрази следното: Посоченото от Великопреславс кия т окръж ен съд основание за промяна в подсъдността, е чл. 3 6, ал. 3 НПК, т. е., “ делото следва да бъде разгледано от съда, в чийто район е завършено досъдебното производство”. Върховният касационен съд счита искането за неоснователно. В случая са приложими разпоредбите на чл. 38 – специална разпоредба, вр. чл. 36, ал. 2 НПК – местната подсъдност се определя от мястото на най – тежкото извършено престъпление. В случая това е по чл. 155, ал. 5, вр. ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което важи и основният текст по чл. 36, ал. 2 НПК. Последното деяние с което престъплението е довършено е извършено в гр.Велики преслав – съдебен район на Великопреславския районен съд. Следователно, делото следва да бъде разгледано по същество от Районен съд гр. Велики Преслав, на който следва да бъде върнато. Водим от горното и на основание чл. 44,ал. 1, вр. чл. 38, вр. чл. 36, ал. 2 НПК, Върховният касационен съд