Решение № 2412 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9880/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ против решение № 26387 от 04.08.2025 г., постановено по адм. дело № 2115/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). С посоченото решение, по жалба на Ц. С. С. от гр. София, съдът е отменил Уведомително писмо ( УП) с изх. № 02-220-6500/1469 от 15.11.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е отказано подпомагане по подмярка 13.1 в размер на 3148,68 лева, по СЕПП в размер на 2744,02 лева и по ЗДП в размер на 694, 21 лева и изпратил преписката на заместник-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ за ново произнасяне, съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в настоящото решение, в срок от един месец от влизане в сила на решението. Касаторът обжалва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу административния акт, като неоснователна, по подробни съображения, развити в касационната жалба. Претендират се разноски за две инстанции. При условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът – Ц. С. С., в писмен отговор, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е УП) с изх. № 02-220-6500/1469 от 15.11.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е на Ц. С. С. по подаденото заявление за подпомагане е отказано подпомагане по подмярка 13.1 в размер на 3148,68 лева, по СЕПП в размер на 2744,02 лева и по ЗДП в размер на 694, 21 лева. За да постанови решението си АССГ е приел, че уведомителното писмо е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган, при установеното застъпване на заявени площи от повече от един земеделски производител, които представляват правното основание за конкретно приетите за недопустими за подпомагане площи, не е изпълнил процедурата, уредена в чл. 17 от Наредба № 5/27.02.2009 г. (в приложимата редакция ДВ, бр. 11 от 2021 г.). Съдът е приел, че не са представени по делото доказателства, че за част от заявените за подпомагане площи е кандидатствал и друг земеделски производител – в т.ч. заявление за кандидатстване за същите парцели. Посочил, че липсват и доказателства, че двамата заявители са били уведомени за констатираното застъпване и са били поканени да представят доказателства за правното основание, на което ползват процесните парцели, както и не са представени доказателства и относно това представили ли са такива документи и каква е правната им тежест, съответно на какво основание е дадено предпочитание на другия кандидат „Еминик Транс“ ЕООД пред Ц. С.. В резултат на неспазване на процедурата, разписана в чл. 17 от Наредба № 5/2009 г., решаващият съд е приел, че са нарушени правата на жалбоподателя да участва в същата и възможността му да докаже правното си основание на ползване на спорните парцели. Това нарушение като последица се е отразило и на възможността за преценка на съда за материалната законосъобразност на оспорвания акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, изключително подробно и задълбочено е анализирал събраните по делото доказателства и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, които е разгледал подробно в мотивите си. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления, като съобразно препращащата норма на ал. 4 на същия законов текст, Агенцията намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. В случая съдът правилно е приел, че при констатации за наличието на застъпване на съответните площи в резултат на извършени административни проверки, органът следвало да изпълни процедурата по чл.17 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, вкл. и ангажира доказателства за спазването й – за публикуване на данните за констатираните застъпвания в Системата за електронни услуги и уведомление за публикацията на интернет страницата на Държавен фонд "Земеделие", както и за публикуване на информацията за застъпването и в индивидуалния профил на земеделския стопанин в Системата на електронни услуги (СЕУ). В тази връзка законосъобразен се явява изводът на АССГ, че след като не са установени по несъмнен начин посочените застъпвания, то процесният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила на материалния закон. В допълнение, при даденото в УП пояснение към съдържанието на колона 3 от Таблица 1, относно основанията за намаление на субсидията, свързани със спазването на сроковете за подаване или редакция на заявлението, органът е следвало да представи доказателства и за обосноваване на тази си констатация. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необсъждане от първоинстанционния съд на всички представени в производството доказателства. Решаващият съд, на първо място е разпределил правилно доказателствената тежест и дал възможност на страните да представят доказателства. Анализирал е доказателствата, представени с административната преписка, резултатите от всички извършени проверки, представените заповеди за одобрен проект на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 и за одобряване на окончателния слой „Площи, допустими за подпомагане“ и съдържанието на оспорения административен акт. Доказателствата по делото са правилно ценени от съда и същият не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и взаимосвързани, като установените факти обосновават правните изводи. Съдът правилно е приложил и материалния закон, поради което доводите на касатора за необоснованост на решението и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Предвид изложеното, се налага извод за правилност на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 АПК, същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за разноски се явява неоснователна. Основателна е претенцията за разноски на ответника по касация за разноските в настоящето производство, които следва да му бъдат присъдени в претендирания и доказан размер от 511,29 евро. Възражението за прекомерност на разноските, направено от касатора, с оглед размера на адвокатското възнаграждение и липса на изложени мотиви за прекомерността му, е неоснователно. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,