Определение № 104 от 02.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1013/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДФ“Земеделие“-гр. София чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 227 от 23.01.2020 г. по в.т.д. № 2785/2019 г. на САС, в частта, с която след отмяна на решение № 471 от 11.03.2019 г. по т.д. №217/2018 г. СГС, ТО,VІ-22 с-в, е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на „ВЛАДИМЕД-БГ“ООД ЕИК[ЕИК] сумата от 15 250,24 лева-законна лихва върху главница от 84 386,04 лева, за периода от 10.06.2015 до 20.03.2017 г., както и в частта за присъдените разноски.В отхвърлителната част въззивното решение, като необжалвано, е влязло в сила. Касаторът се позовава на недопустимост на съдебното решение, като постановено по спор подсъден на административните съдилища и на неправилно приложение на материалния закон.Моли за неговата отмяна и изпращане по компетентност на съответния административен съд. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК по въпроса, изложен в изложението на основанията за допускане до касация. По реда на чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по КЖ „Владимед –БГ“ООД, в която е изразено становище за липса на основание за допускане до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност. При постановяване на въззивното решение, второинстанционният съд е приел следното: Ищецът „Владимед –БГ“ООД претендира обезщетение на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху частично неизплатената дължима сума по договора от 9.01.2012 г. в размер на 84 386, 04 лева. Законната лихва се търси за периода от 10.06.2015г. - датата, на която е постановено решение на ВАС, с което е прогласена нищожността на обжалвания административен акт за редукция /финансова корекция/ на субсидията с горната сума, до датата на подаване на исковата молба. Предмет на договора от 9.01.2012 г. между страните е предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 80% от одобрените и реално извършени от ползувателя разходи, свързани с осъществяването на конкретен проект № 07/312/01734 от 10.08.2010 г.. Изплащането на помощта е обвързано с извършването на инвестиция по одобрения проект и срокове определени в договора. Ищцовото дружество „ВЛАДИМЕД – БГ“-ООД има задължение да организира изпълнението на инвестицията по одобрения проект, а финансиращата страна да изплати договорената цена срещу представяне на искане за плащане със съответните документи. С влязло в сила на 10.06.2015г решение по адм.д. №86/2014г. на АС –Габрово е признато за нищожно уведомителното писмо по подадената заявка за налагане на финансова корекция. На 20.03.2017 г. ДФ „Земеделие“ е превело дължимия остатък от безвъзмездната финансова помощ в размер на 84 386, 04 лева. Дружеството е подало заявка за окончателно плащане на сумата от 141 241,60 лева ,представляваща разликата между одобрената и изплатена субсидия до ДФ“Земеделие” още на 13.09.2013г.. Според съда, това представлява покана за плащане, тъй като към заявката са приложени всички необходими документи. Съгласно уговореното в договора от 9.01.2012 г., субсидията се дължи по силата на самия договор и подадената заявка за плащане представлява вид покана за доброволно изпълнение. Според клаузата на чл.4.7, Фондът се задължава да изплати на ползувателя предвидената в т.2.5 финансова помощ в срок до 4 месеца от постъпване на заявката за плащане, заедно с всички необходими документи, необходими за доказването на направената инвестиция. В случая, заявката за плащане е постъпила във Фонда на 13.09.2013 г. Следователно крайният срок за изплащане на договорената финансова помощ изтича след четири месеца, т.е. на 13.01.2014 г. Сумата не е изплатена изцяло, тъй като е наложена финансова корекция, която по-късно е приета за незаконосъобразна и съдът е отменил уведомително писмо за одобрение №1212/313, изх.№ 01-2600/5645/25.08.2015г. на ДФ”Земеделие”, като решението е влязло в сила на 6.12.2016 г.. С оглед тези обстоятелства, съдът е счел, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за претендирания период от 10.06.2015г. до 20.03.2017 г., когато ответникът е превел удържаната сума на „ВЛАДИМЕД – БГ“-ООД. Като единствен правен въпрос от страна на касатора е формулиран следният: Допустимо ли е търсенето на отговорност за забава на плащането на дължимата безвъзмездна финансова помощ от страна на ДФ Земеделие по общия исков ред по чл.86 ЗЗД, при наличието на специален такъв по ЗОДОВ. Според касатора, настоящият спор е извън приложното поле на параграф 10 ал.3 ЗУСЕСИФ в ред. ДВ бр.74/20.09.1916, приложима от 25.12.2015 г., съгласно пар.7 от ЗР на ЗИДАПК /ДВ бр.74/20.09.1916/, и компетентни да се произнесат по спор за последиците от отменен индивидуален административен акт, каквото е произнасянето от ДФ Земеделие по заявки за плащане на ФП по администрирани от Фонда мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., са административните съдилища. В константната практика на ВКС,постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 17 от 23.03.2017г. по гр. дело № 50176/2016г. на ВКС, ГК, IІІ г. о., решение № 66 от 21.03.2017г. по гр. дело № 60146/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 123 от 20.07.2017г. по т. дело № 2547/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. и постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 501 от 17.10.2016г. по ч. т. дело № 1872/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 9 от 05.01.2017г. по ч. т. дело № 2294/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 126 от 09.03.2017г. по ч. т. дело № 2071/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., се застъпва становището, че отношенията между страните по сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015г. се уреждат от гражданското право и споровете във връзка с дължимостта на плащанията по тях са гражданскоправни и подлежат на разглеждане по реда на общия съдебен исков процес. Съобразно разпоредбата на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ образуваните до влизане в сила на този закон – 25.12.2015г., гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се извършват по досегашния ред – гражданскоправен ред, който следва да се прилага и след тази дата относно висящите искови производства. В решение № 66 от 21.03.2017г. по гр. дело № 60146/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 17 от 23.03.2017г. по гр. дело № 50176/2016г. на ВКС, ГК, III г. о. изрично е посочено, че исковете за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие“, предявени преди 25.12.2015г., са подведомствени на общите съдилища и постановените решения по тях са допустими. С решения № 147 /19.10.2017 година по т. дело № 1313 / 2016г. и № 28 от 01.08.2018 г. по т. дело № 2667/2016г., и двете на Второ т.о. на ВКС ,постановени по реда на чл.290 ГПК, се приема, че приложимият ред за защита на правата и на двете страни по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие” по Наредба № 14/ 18.05.2001г. сключени преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015г., е по реда на ГПК, предвид гражданскоправния характер на договора и споровете във връзка с неговото изпълнение / неизпълнение. Предмет на спора, разрешен с обжалваното въззивно решение, е акцесорно вземане за лихва- обезщетение за забавено плащане на сума, дължима по договор от 9.01.2012 г. с предмет предоставянето на безвъзмездна финансова помощ от ДФ Земеделие. С оглед гореизложената константна практика на ВКС и акцесорния характер на процесното вземане, съществуването на което е обусловено от изпълнението на главното вземане, не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски пред ВКС в размер на 1500 лева-договорено и платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.06.2020 г.. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение