Определение № 298 от 06.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 279/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Главна дирекция „Охранителна полиция” при МВР, подадена чрез юрк. С. срещу определение от 10.02.2012г. по в.гр.д. №1415/2012г. на Софийски градски съд, ІІа- гражданско отделение, с което е прекратено въззивното производство поради липса на предмет. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, тъй като съдът дължи произнасяне по жалбата на ГД”Охранителна полиция” срещу решението на Софийски районен съд в частта за разноските. Ответникът по частната жалба А. З. М. не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частните жалби и провери обжалваното определение, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. По същество е неоснователна. Производството по гр.д. № 25962/2010г. на Софийски районен съд, 53 състав е приключило с постановяване на решение от 22.11.2010г. и допълнително решение от 20.05.2011г. Срещу първото решение е подадена въззивна жалба от ответника по иска Главна дирекция”Охранителна полиция” при МВР, в която се изразява недоволство срещу поставените в негова тежест разноски и държавна такса, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С молба от 12.08.2011г. жалбоподателят изрично е потвърдил, че обжалва решението в частта за разноските. С определение от 07.11.2011г. въззивният съд - Софийски градски съд е прекратил образуваното въззивно производство по жалбата и е изпратил делото на Софийски районен съд за разглеждане на жалбата като молба по чл. 248 ГПК. Междувременно, с определение от 20.05.2011г. Софийски районен съд е отхвърлил молба на ГД”Охранителна полиция” за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски според отхвърлената част на иска. Това определение е съобщено на молителя на 09.11.2011г. и не е било обжалвано. С определение от 29.12.2011г. на Софийски градски съд делото повторно е върнато на първата инстанция за процедура по чл. 248 ГПК. Такава не е извършена, а делото е изпратено обратно на въззивния съд. Последният с обжалваното определение от 10.02.2011г. е приел, че предвид произнасянето на районния съд по искането за разноски /макар и не изцяло/ и липсата на жалба срещу този акт, то въззивното производство е лишено от предмет. Поради това го е прекратил. При така установените фактически и правни обстоятелства, обжалваният съдебен акт се явява законосъобразен. За страната липсва възможност да обжалва съдебния акт само в частта му относно разноските. Сега действащият ГПК не съдържа разпоредба, съответна на чл. 70 ГПК/отм./ Затова и след като е несъмнено, че подадената от ГД „Охранителна полиция” въззивна жалба касае решението на Софийски районен съд само по разноските, то правилно въззивното производство е прекратено поради липса на предмет. Оплакванията на страната, свързани с неприсъждане или неправилно присъждане на разноски, се разглеждат по реда на чл. 248 ГПК. Този ред в случая е изчерпан от частния жалбоподател чрез необжалване на постановеното определение от 20.05.2011г. Поради изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно постановен акт и следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.