Определение по допустимост от 23.02.2006 г. на КС по к. д. № 4/2006 г.

Делото е образувано на 10 февруари 2006 година по искане на 52 народни представители от 40-то Народно събрание на основание чл.149, ал. 1, т.2 от Конституцията на Република България. Оспорва се конституциосъобразността на § 4, т.5, § 14, т.1 и §31, т.2 и т.3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози /ЗИДЗАП/, обн. ДВ, бр.92 от 2005 г. Производството е във фаза по допустимостта по смисъла на чл.19, ал.1 от Закона за Конституционния съд. Поддържа се, че с въведеното от посочените текстове изискване при вписване за първи път в регистъра за превозното средство, извършващо таксиметров превоз на пътници, да не са изтекли повече от 5 години от датата на първата му регистрация и да не са изтекли повече от 10 години от датата на първата регистрация на вече регистрираното превозно средство се нарушават чл. 6, ал.2, чл.19, ал.1 и ал.2, чл.5, ал.1 и ал.2, чл.16 и чл.48, ал.1 и ал.3 от Конституцията. Според искателите атакуваните разпоредби поставят в неравностойно положение превозвачите и водачите на леки таксиметрови автомобили, които управляват стари и нови автомобили. С това била ограничена и свободната стопанска инициатива и са създадени различни правни условия за стопанска дейност, което било предпоставка за злоупотреба с монополизма и нелоялна конкуренция. Не бил защитен и потребителят. Нарушено според искането е и конституционното право на труд. Искането е допустимо. Направено е от субект, който може да сезира съда - чл. 150,ал.1 от Конституцията и отговаря на изискванията на чл.17, ал. 1 и ал.2 ЗКС. Обстоятелството, че § 31, ал.1, т. 2 и т.3 ЗИДЗАП отлага влизането в сила на атакуваните разпоредби за определено време не е пречка за допускане на искането. Член 149, ал.1, т.2 от Конституцията постановява, че Конституционният съд се произнася за установяване противоконституционност на законите, а не ограничава това негово право само до влезлите в сила закони. Заедно с това чл.17, ал.2 ЗКС постановява, че исканията за обявяване на неконституционност на законите и актовете по чл.12, ал.1, т.2 ЗКС могат да се предявяват от деня на обнародването им. С оглед предмета на делото, развитите оплаквания и предложението на искателите Конституционният съд смята, че следва да се конституират като заинтересувани страни Народното събрание, Министерският съвет, министърът на транспорта, министърът на вътрешните работи, министърът на околната среда и водите, министърът на икономиката и енергетиката, Върховният административен съд, Федерацията на потребителите в България, Националният съюз на превозвачите, Националната транспортна камара и Националното движение на такси-водачите в България. По изложените съображения и на основание чл.19, ал.1 ЗКС Конституционният съд