Решение № 9757 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3404/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Национален фонд "Култура", чрез процесуален представител, против решение № 1329 от 12.01.2026г., постановено по адм. д. № 11859/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявеният от Национален фонд „Култура“ срещу "Синеленд“ ООД иск за присъждане на сума в размер на 20000 лева, представляваща незаконосъобразно разходвана субсидия, изплатена по договор № ORG2021-82/2021 г., както и съединените с него искове за присъждане на законната лихва, считано от 13.12.2023 г. (датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане), както и за сумата от 1976,49 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.03.2023 г до 12.12.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество се изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал изразената от страните воля в административния договор и нормите на ЗЗРК и ЗЗД. Поради това се иска отмяна на решението и присъждане на исковата сума и разноски. Ответникът - "Синеленд“ ООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Иска присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, при спазване на всички процесуални предпоставки за нейната допустимост. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по предявения от Национален фонд "Култура" срещу "Синеленд“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 19ж, ал. 1 АПК, за присъждане на сума в размер на 20000 лева, представляваща незаконосъобразно разходвана субсидия, изплатена по договор № ORG2021-82/2021 г., както и съединените с него искове за присъждане на законната лихва, считано от 13.12.2023 г. (датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане), както и сумата от 1976,49 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.03.2023 г до 12.12.2023 г. От фактическа страна съдът е установил, че между Национален фонд „Култура” и "Синеленд“ ООД е сключен договор № ORG2021-82/2021 г., по силата на който Фондът се задължава да предостави на ответника сумата от 20000 лева, представляваща целево финансово подпомагане по програма „Едногодишен грант 21” за реализация на проект „Достъп до качествено кино в малките градове: клубни карти”, а ответното дружество се задължава в срок до 31.01.2023 г. да осъществи проекта, съгласно параметрите на договора. Съгласно чл.10 от договора, за отчитане разходването на предоставените средства се изготвят и представят финансови отчети в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство и съдържателен отчет относно изпълнението на проекта, а според чл.11 в случай, че отчетът за реализацията на проекта не бъде одобрен от НФК дружеството е длъжно да върне разликата по банков път. Съгласно чл.14 от договора, непредставянето на документите по чл.10 в срок се счита за неизпълнение и се предприемат последващи действия по възстановяване в пълен размер на платената сума, заедно с лихвите, като в договора тези суми са квалифицирани като неустойки. За безспорно е прието, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл.10 от договора да предостави в срок до 28.02.2023 г. пълни данни за разходване на средствата по предоставеното финансиране по предназначение. Пред съда и на администрацията е представена отчетна документация след завеждане на делото, към която са приложени снимки и рекламни материали на издадени клубни карти, доказващи въвеждането им. Съгласно становище от експерт на НФК с изх. № ORG-2021-82#2/11.09.2024 г. и с рег. № 102-13#2/18.09.2024 г., видно от които съдържателният отчет по проекта е приет, като е отчетено, че клубните карти са издадени, което представлява осъществяването на творческия продукт. Допълнително са представени писмени доказателства относно сключени договори за управление на проекта с ръководител и координатор на проекта и изплатени суми по тях. Изслушано е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изцяло кредитирано от съда, относно същите обстоятелства, а именно, че възнагражденията на ръководителя и координатора на проекта са начислени и изплатени. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил предявения иск. Изложил е съображения, че проектът е изпълнен и отчетен. Счел е за безспорно обстоятелството, че отчетът не е подаден в предвидения в договора срок, но се е позовал на чл.33, ал.4 от ЗЗРК (ред. ДВ, бр.50/1999 г.), съгласно който връщане от бенефициента на отпуснатата сума може да се претендира само ако тя не е разходвана по предназначение, която хипотеза не е налице. Съдът е счел, че дружеството следва да понесе отговорността за разноските по делото, тъй като с поведението си е дало повод за завеждане на иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е стигнал до правилен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 19ж, ал. 1 АПК, като настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд. Административният съд е дал вярна правна квалификация на сключения между страните договор. При наличието на административен договор, сключен между административен орган и гражданин или организация, страните съобразяват поведението си освен със закона и с правата и задълженията, които произтичат от договора, а и с правилата, регламентиращи сключването и изпълнението на договорите. Това следва от анализа на уредбата на административния договор в чл. 19а – 19ж АПК. Видно е, че тя съдържа елементи както от административното, така и от облигационното право. Водещ е публичноправният характер на административния договор и защитата на обществения интерес. В правоотношението между страните по административния договор и уговорките в него, административният орган следва да съблюдава всички основни принципи на административния процес, един от които е и принципът за съразмерност. Правилно е прието в обжалваното решение, че от доказателствата не се установява неизпълнение на административния договор. Към датата на сключване на договора и към датата на завеждане на исковата молба действа разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ЗЗРК, която предвижда, че лицата, които разходват получените от фонда средства не по предназначение, ги възстановяват в пълен размер заедно с лихва, равна на основния лихвен процент на Българската народна банка, увеличен с 10 пункта. След отмяната на тази разпоредба, в чл. 32г, ал. 2 ЗЗРК е регламентирано, че получател на средства от фонда е длъжен да възстанови на фонда всички недължимо платени, надплатени суми, неправомерно получени или неправилно усвоени средства, заедно със законната лихва. Твърденията на ищеца са, че ответникът е в неизпълнение за представяне на финансов отчет, което поставяло под съмнение законосъобразното разходване на предоставените публични средства. Независимо дали се касае за административен или за граждански договор, отговорността за неизпълнение е съразмерна на действително установения обем на неизпълнението. В конкретния случай не е налице неизпълнение на договора. Страните не спорят, че дружеството е изпълнило проекта изцяло, като единствено не е представило отчет в срок. Доказаното разходване на предоставеното целево подпомагане по предназначение означава, от една страна реализирането на проекта по начина и в срока, предвиден в одобреното от Управителния съвет на Фонда проектно предложение, а от друга - постигане, чрез реализирането на проекта „Достъп до качествено кино в малките градове: клубни карти”. След като проектът е одобрен и изпълнението му е осъществено именно по реда и начина посочен от организатора, залегнали в сключения между страните договор, твърденията на касационния жалбоподател за неизпълнението му се явяват неоснователни. Неоснователно, при действащата при сключване на договора нормативна уредба, касаторът се позовава на чл.10 от договора. Тази клауза подлежи на съдебен контрол по чл. 19е АПК, във връзка с чл. 146 АПК и разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като съдът преценява нейния характер, приложимост и съразмерност спрямо установеното относно изпълнението на договора. При административните договори, както и при гражданските, отговорността за неизпълнение следва да се съобрази с действително установения обем на неизпълнението. В случая неизпълнение, както се посочи по-горе, няма. Налице е единствено забавяне на отчета за изпълнението, който е подаден след завеждане на делото и този отчет е приет без спор относно правилното разхоздване на средствата. Ответникът не е искал изменение на първоинстанционното решението в частта за разноските, поради което касационната инстанция не се произнася по разноските пред АССГ. Но при този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция е основателно. Изплатено е такова в размер на 720 евро по сключен договор за правна помощ и същото следва да бъде присъдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение