Определение № 10226 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9421/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 95, ал. 5 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/. Образувано е по частна жалба на ЕТ „Ромекс - П. Б.“ с ЕИК: 040349419 срещу определение, постановено в открито съдебно заседание от 10.06.2024 г. по адм. д. № 1708/2023 г. на Административен съд - Пловдив /АС-Пловдив/. Според жалбоподателя неоснователно с оспореното определение му е отказан достъп до правна помощ. Иска се отмяна на определението и решаване на спора по същество с предоставяне на исканата правна помощ. По реда и в срока по чл. 232 от АПК ответникът по частната жалба – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д ОДОП/ - Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/ не е изразил становище. Върховният административен съд като прецени допустимостта на частната жалба и обсъди оплакванията в нея ведно със събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съдебното производство пред АС-Пловдив е образувано по жалба на ЕТ „Ромекс - П. Б.“ против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001622001261-091-001/21.03.2023 г., потвърден с Решение № 208/14.06.2023 г. на директора на Д ОДОП - Пловдив. С отделна молба - декларация от 05.06.2024 г., в хода на производството по делото пред първоинстанционният съд, частният жалбоподател е поискал предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство пред АС-Пловдив. С оспореното определение молбата за предоставяне на правна помощ е отхвърлена. Съдебният акт е мотивиран с предмета на делото и с позоваване на чл. 24, т. 3 от Закона за правната помощ /ЗПП/, като е посочено, че според цитираната разпоредба в случаите на дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, какъвто е настоящият, изрично е предвидено, че правна помощ не следва да бъде предоставяна. Посочено е още, че разпоредбата е императивна и не дава възможност за преценка на каквито и да било други обстоятелства от финансов или личен характер, в какъвто смисъл са изложени съображения в искането за предоставяне на правна помощ. Определението е правилно. При действието на чл. 24, т. 3 ЗПП ползата от правната помощ за търсещия такава е предпоставена от вида и предмета на делото, във връзка с което същата е поискана. В случая отнесеният пред АС-Пловдив спор е по реда на чл. 156 ДОПК. Правилно съдът е отбелязал, че иде реч за данъчно дело по ДОПК. При действието на чл. 24, т. 3 ЗПП правна помощ не се предоставя в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК, освен ако страната, кандидатстваща за правната помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ. Доколкото правната помощ е поискана от П. Б. във връзка с качеството му на едноличен търговец в ревизионното производство по издаване на обжалвания РА, то разширената му правосубектност прави недължима преценка на обстоятелствата, предвидени като изключение в посочената норма /арг. чл. 5 ЗПП/. По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,