Определение № 1162 от 29.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1889/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Г. Д., лично и като ЕТ „Ц. Д.“, [населено място], и А. М. Х. срещу определение № 1479 от 5.06.2023 г. по в. гр. д. № 2753/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели по чл. 248 ГПК за допълване на решение № 431 от 6.04.2023 г. по същото дело в частта за разноските. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на определението и се прави искане за неговата отмяна. Частните жалбоподатели поддържат, че като е отказал да допълни решението си и да им присъди направените във въззивното производство разноски, апелативният съд е допуснал нарушение на закона. Оспорват становището на съда, че с решението, чието допълване в частта за разноските се иска, не се решава по същество спорът и на жалбоподателите не се дължат разноски. Сочат, че с решението на въззивния съд е разрешен процесуалният спор, повдигнат с въззивната им жалба относно допустимостта на първоинстанционното решение и необходимостта от участие в производството на задължителен другар. Ответникът по частната жалба „Инвестбанк“ АД, [населено място] изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирани страни в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решение № 431 от 6.04.2023 г. по в. гр. д. № 2753/2022 г. Софийски апелативен съд е обезсилил обжалваното пред него решение № 261333 от 18.04.2022 г. по гр. д. № 1203/2016 г. на Софийски градски съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със служебно конституиране на „Лоза Р.“ ООД като ищец. По повод подадена молба по чл. 248 ГПК от частните жалбоподатели в настоящото производство ищци по делото въззивният съд е постановил обжалваното определение, с което е отказал да допълни решението си като присъди на молителите разноски за въззивното производство. Съдът е изложил съображения, че в случая не е приложима нормата на чл. 81 ГПК, тъй като с въззивното решение първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав. Изтъкнал е, че в тази хипотеза разноските се присъждат едва при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, което ще сложи край на спора. Обжалваното определение е правилно. Отговорността за разноски в исковия граждански процес е уредена в чл. 78 ГПК и е функционално обусловена от изхода на спора, предмет на делото. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да претендира заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. На ответника е признато право на разноски и в случаите, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска /чл. 78, ал. 2 ГПК/, както и при прекратяване на делото /чл. 78, ал. 4 ГПК/. Според разпоредбата на чл. 81 ГПК съдът се произнася по разноските, когато такива са поискани от страните, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Правото на страните да претендират и получат извършените в хода на делото разноски е обвързано от законодателя с наличието на постановен от съда акт за приключване на делото в съответната инстанция, тоест с постановяването на определение за прекратяване на делото или на решение по съществото на правния спор. Решението, с което се обезсилва първоинстанционно решение и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, не разрешава правния спор по същество, поради което за страните не възниква право на разноски по чл. 78, ал. 1 - за ищеца и чл. 78, ал. 3 ГПК - за ответника. В конкретния случай производството по в. гр. д. № 2753/2022 г. на Софийски апелативен съд е приключило с решение, с което е обезсилено обжалваното първоинстанционно решение поради неучастие на задължителен необходим другар на ищците и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС с указания за служебно конституиране на задължителния другар. С постановеното от въззивния съд решение не е разрешен по същество правният спор, предмет на делото, и не е сложен край на делото, поради което за страните не е възникнало право на разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, както законосъобразно е приел и въззивният съд. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение