Решение № 8511 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4556/2015 г.

Решение № 8511 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4556/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на директора на Дирекция " Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна против решение № 350/23.02.2015 г. по адм. д. № 1809/2014 г. по описа на Административен съд Варна с молба за отмяната му като неправилно в отменителната му част. Ответникът Петко Георгиев Петков не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като провери обжалваното решение на основанията, изложени в нея и служебно по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: В първоинстанционното производство ответникът по касационната жалба Петков е оспорил съставен му от органи по приходите при ТД на НАП-Варна Ревизионен акт № 271303781/24.01.2014 г. за установени задължения по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ главница и лихви общо в размер 36494,54 лв. за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2011 г., изменен с решение № 141/7.05.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна, с което установените данъчни задължения са намалени до размера от 33616, 41 лв. /главница в размер на 22022,56 лв. и лихви 11593,85 лв./. С обжалваното решение оспорването е уважено с отмяна на обжалвания ревизионен акт в частта на определените по години данъчни задължения, както следва: за 2007 г. в размер на 15296,61 лв. главница и 9914,44 лв. лихви; за 2008 г. 97,76 лв. главница и 48,62 лв. лихви; за 2009 г. 507,58 лв. главница и 195,04 лв. лихви; за 2010 г. за разликата над 528,08 лв. главница и лихви 148,42 лв. и за 2011 г. за разликата над 117,35 лв главница и 20,81 лв. лихви. В останалата част оспорването е отхвърлено. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че данъчната основа за определяне дължимия подоходен данък за проверявания период е определена в нарушение на материалния закон - помесечно като сбор от недостици по моментни салда, обложени по реда на чл. 122 ДОПК, а не на годишна база, формирана към 31.12 на съответната година. Решението в обжалваната му част се явява постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Мотивите на това решение съдържат подробен преразказ на установените в хода на ревизионното производство обстоятелства и факти, обсъдени от органите по приходите при съставяне на обжалвания ревизионен акт и от компетентният в производството по чл. 152 и сл. ДОПК административен орган. Изводът за незаконосъобразност на този акт е възприет единствено въз основа на принципно правилния извод за незаконосъобразно определена данъчна основа за всяка година от периода на ревизията. Обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е приел, че данъчната основа следва да бъде определена на годишна база, а не като сбор от моментни месечни недостици за всяка от проверяваните календарни години. Този извод обаче сам по себе си не може да обуслови основателност на оспорването, респ. отмяна, макар и частична, на обжалвания ревизионен акт. Липсват мотиви относно законосъобразното провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, не е обсъдено и писменото заключение на съдебноикономическата експертиза, която, приемайки тезата на оспорващия, по чието искане е назначена, е дала окончателен резултат относно дължим подоходен данък в размер на 25729,07 лв. /главница и лихви/ за 2007 г., 2010 г. и 2011 г., изключвайки наличие на задължение за 2008 г. и 2009 г. Прави впечатление обстоятелството, че вещото лице за 2010 г. е изчислило данъчна основа в размер по-висок от размера, възприет в решението, постановено от касационния жалбоподател на основание чл. 155 ал 2 ДОПК. Необсъждането на доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните и липсата на мотиви относно съществото на спора представляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, препятстващи касационната проверка за съответствие на решението с материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за съобразяване с горните констатации и постановяване на решение в съотвествие с изискването по чл. 172а, ал. 2 АПК за излагане на мотиви. При този резултат относно разноските за настоящата инстанция на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд при постановяване на решението си. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение