Определение № 12020 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11076/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба, подадена от Б. В. Л., с адрес за кореспонденция: [населено място], община Панагюрище, срещу определение № 4748 от 23.10.2025 г., постановено по адм.д.№ 1095/2025 г., по описа на Административен съд – Пазарджик. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради наличие на допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, както и поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната на оспорения акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна Общински съвет – Панагюрище не заявява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С определение № 4748 от 23.10.2025 г., постановено по адм.д. № 1095/2025 г., по описа на Административен съд – Пазарджик Б. В. Л. е освободен от заплащането на държавни такси и разноски по адм.д. № 1095/2025 г., по описа на Административен съд – Пазарджик, до окончателното приключване на делото; оставена е без уважение молбата на Б. В. Л. за предоставяне на правна помощ по делото; оставена е без разглеждане подадената от Б. В. Л. жалба срещу Решение № 266/27.08.2025 г. на Общински съвет – Панагюрище, Решение № 230/25.06.2025 г. на Общински съвет – Панагюрище и срещу Решение № 595/18.05.2023 г. на Общински съвет – Панагюрище, и е прекратено производството по делото. Съставът на Административен съд – Пазарджик е прел, че правата на Б. В. Л. не са засегнати лично и непосредствено от действието на оспорените актове, поради което не може да се приеме, че за него съществува правен интерес от оспорването им. Относно направеното искане за предоставяне на правна помощ е прието, че в случая не е изпълнено изискването на чл. 23, ал.2 от Закона за правната помощ, тъй като интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ във връзка с конкретното дело. Така постановеното определение е правилно. Производството по адм.д. № 1095/2025 г., по описа на Административен съд – Пазарджик е образувано по жалба и допълнение към същата, подадени от Б. В. Л.. Оспорват се Решение № 266 на Общински съвет – Панагюрище, прието на заседание от 27.08.2025 г., по Протокол № 34, Решение № 595 на Общински съвет – Панагюрище, прието на заседание от 18.05.2023 г., по Протокол № 47 и Решение № 230 на Общински съвет – Панагюрище, прието на заседание от 25.06.2025 г., по Протокол № 31. Претендира се обявяване на нищожността на решенията. Излагат се аргументи за съществено нарушение на условията, регламентирани с нормата на чл. 35, ал.3 от Закона за общинската собственост и на Наредбата за реда и условията за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост. С отделна молба, от страна на Б. В. Л. е направено искане за предоставяне на правна помощ. Видно от представената от Общински съвет Панагюрище административна преписка, с Решение № 595 на Общински съвет – Панагюрище, прието на заседание от 18.05.2023 г., по Протокол № 47, на основание чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 8 от Закона за общинската собственост и във връзка с чл.78а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, по т.1 Общинският съвет е дал съгласие да бъдат отделени като самостоятелен имот 743 кв.м. – част от дере с идентификатор 55302.55.323, находящо се в землище Панагюрище, вид на територията Земеделска, площ 8871 кв.м. – публична общинска собственост, за която част е образуван проектен имот с идентификатор 55302.55.510, съгласно приложен проект за изменение на КККР на гр. Панагюрище. По т.2 от решението Общинският съвет е дал съгласие за започване на процедура за промяна на начина на трайно ползване по реда на чл.78а от ППЗСПЗЗ на проектен имот с идентификатор 55302.55.510, находящ се в землище Панагюрище, вид територия Земеделска, НТП: Дере, площ 743 кв.м. – публична общинска собственост. С Решение № 230 на Общински съвет – Панагюрище, прието на заседание от 25.06.2025 г., по Протокол № 31, на основание чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.6, ал.1 и ал.3 от Закона за общинската собственост, по т. 1 Общинският съвет е обявил за частна общинска собственост поземлен имот с идентификатор 55302.55.510, община Панагюрище, град Панагюрище, с площ 743 кв.м. с НТП – друг вид земеделска земя. По т. 2 от решението е прието за промяната във вида на собствеността да се състави акт за общинска собственост по реда на Закона за общинската собственост. По т. 3 от решението е възложено на кмета на Община Панагюрище да извърши всички необходими действия по промяна вида на собствеността на имота. С Решение № 266 на Общински съвет – Панагюрище, прието на заседание от 27.08.2025 г., по Протокол № 34, на основание чл. 21, ал.1, т. 8 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.8, ал.9, чл.35, ал.3 от Закона за общинската собственост и чл.43, ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество Общинският съвет, по т.1 е включил в програмата за управление и разпореждане с имотите – общинска собственост в община Панагюрище през 2025 г. – раздел III, т.V продажба на общински поземлен имот с идентификатор № 55302.55.510 – частна общинска собственост с площ 743 кв.м., находящ се в местността „Мулейска кория“, землище на гр. Панагюрище. По т. 2 от решението е дадено съгласие да бъде извършена продажба без търг или конкурс на общински поземлен имот с идентификатор № 55302.55.5410 – частна общинска собственост с площ 743 кв.м., представляващ земеделска земя, категория: нула, с начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, находящ се в местност „Мулейска кория“, землище Панагюрище, на собствениците на сградата построена в имота – Р. И. Т. и М. И. Т., на цена от 3848,74 /три хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, определена от лицензиран оценител на имоти. По т. 3 от решението е възложено на кмета на Община Панагюрище да извърши последващи действия по изпълнението на решението. Правилно е прието от Административен съд – Пазарджик, че Б. В. Л. не сочи и не обосновава съществуването на връзка между него и поземлен имот с идентификатор 55302.55.510, община Панагюрище, град Панагюрище, с площ 743 кв.м. с НТП – друг вид земеделска земя, както между него и собствениците на построената в имота сграда. В материалите по делото и представената административна преписка неса налице никакви данни и доказателства Б. В. Л. да е собственик или ползвател на посочения имот. Поради това и правилно е прието от съда, че той не е пряко засегнат от цитираните решения на Общински съвет – Панагюрище и следователно не разполага с активна правна легитимация да оспори същите. Едва в частната жалба, адресирана до Върховния административен съд Б. В. Л. твърди, че имот с ПИ 55302.55.510 в местност „Мулейска кория“ изпълнява отводнителни функции за квартали, които обитава, но не представя доказателства, установяващи това твърдение, нито посочва кварталите. Обжалваното определение на Административен съд – Пазарджик е правилно и в частта, с която на Б. В. Л. е отказано предоставянето на правна помощ. Условията за предоставяне на правна помощ за представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 2 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в относимата част на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл. 21, т. 3 правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая съдът правилно е приел, че предоставянето на правна помощ за обжалване на решенията на Общински съвет – Пазарджик, на които жалбоподателят не е адресат и не е свързан с описания в същите имот не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на самия него и интересите на правосъдието не го налагат. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,