Решение № 5804 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1340/2026 г.

Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от "Южноцентрално държавно предприятие" ДП, гр. Смолян, чрез процесуален представител, срещу решение №41105/09.12.2025 г. по адм.дело № 6448/2025 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменен по жалба на "МК Инженеринг 2009" ЕООД отказ за продължаване на срока на договор №46/04.12.2009 г., сключен с ДГС - Асеновград за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъден участък "Тополово" в процедура по чл.36л, ал.3 и ал.4 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), имплицитно съдържащ се в писмо № вх.01 -3273#1 от 05.12.2024 г. на директора на Южноцентрално държавно предприятие (ЮЦДП) и е изпратена преписката на директора на ЮЦДП за ново произнасяне. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, в писмена молба и писмени бележки чрез процесуалния си представител, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска обезсилването му, прекратяване на производството или отмяната му и решаване на делото по същество, както и присъждане на разноските по делото, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "МК Инженеринг 2009" ЕООД, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: АССГ е приел, че съгласно уточнението на жалбата в съдебно заседание на 05.11.2025 г. дружеството - жалбоподател оспорва имплицитно съдържащия се в писмо № вх.01 -3273#1 от 05.12.2024 г. на директора на ЮЦДЛ отказ за продължаване на срока на договор №46/04.12.2009 г., сключен между дружеството и ДГС - Асеновград за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъден участък "Тополово" в процедура по чл.36л, ал.3 и ал.4 ЗЛОД. Този отказ е постановен по искания от 14.02.2024 г. и 28.11.2024 г. на дружеството за продължаване на изтичащия срок на договора и при изричен текст в писмото, че договорът се прекратява с изтичане на срока му на 04.12.2024 г., е налице и отрицателно становище по изрично цитираното в писмото искането за продължаване на срока му. АССГ е посочил, че правомощието на директора на ЮЦДП по чл.36, ал.4 от ЗЛОД да продължи срока на договора е регламентирано в условията на оперативна самостоятелност, даваща право на преценка на компетентния орган да избере един или два или повече законосъобразни варианта на управленско решение. Съгласно т.2 от ТР №4/22.04.2004 г. на ВАС е посочено, че в тези случаи административният орган дължи излагане на мотиви кой от вариантите е избрал и неизлагането на мотиви е основание за отмяната му. В случая липсват каквито и да е било мотиви защо срока на договора няма да бъде продължен в противоречие с изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. С определение №2666/17.03.2025 г. по адм дело №2376/2025 г. на ВАС, пето отделение е отменено определение №51/15.01.2025 г. по адм.дело № 472/2024 г. на АС- Смолян, образувано по жалбата на "МК Инженеринг 2009" ЕООД и е върнато делото на АС - Смолян за продължаване на съдопроизводствените действия. С отменителното определение са дадени задължителни указания за първоинстанционния съд на основание чл.235, ал.2 АПК, отнасящи се до даване на възможност на дружеството да уточни отново жалбата си и извод за неправилна преценка на АС за недопустимост на жалбата. След връщане на делото на АС - Смолян, последният го е изпратил по подсъдност на АССГ. В изпълнение на указанията на ВАС АССГ е дал възможност за уточняване на жалбата, като е бил длъжен да се съобрази с последното уточнение в съдебно заседание, направено в присъствието на процесуален представител на другата страна, като след уточнението и липсата на становище от страна на ответника, АССГ е обявил, че е сезиран с така уточнения спорен предмет, който напълно съвпада с описанието в диспозитива на съдебното решение. Поради посоченото по- горе всички доводи, свързани с характера на договора от 2009 година и споровете по прекратяването му са неотносими към съдебното решение, тъй като АССГ не се е произнесъл по тях, а по отказа за продължаване на срока на договора. Следва да се отбележи, че процедурата по продължаване на срока на договора е различна от процедурата по първоначално сключване на договора и е с различен компетентен орган, който формира крайното волеизявление, поради които доводите свързани с първоначално сключения договор не са приложими и по аналогия. Правилно съдът е приел, че с двете искания на дружеството за продължаване срока на договора през 2024 година, преди изтичането му, е започнала процедурата по чл.36, ал.4 вр. ал.3 ЗЛОД, още повече, че докладът по чл.36, ал.3 ЗЛОД на л.40 -43 е положителен за дружеството, видно от констатациите в т.7 и т.8 - липса на нарушения и достигнат дивечов запас по- висок от допустимия. При това положение органът по чл.36, ал.4 вр. ал.1 ЗЛОД - директорът на съответното държавно предприятие е дължал произнасяне по отправеното му своевременно искане за продължаване на договора, както впрочем му е указано и от министъра на земеделието и храните в писмо от 09.12.2024 г. - л.30. Обосновани са изводите, че в случая законодателно са уредени властнически правомощия на директора на ЮЦДП и последният има право на преценка коя от няколко законосъобразни хипотези да избере - да откаже продължаване на договора или да го продължи, като прецени продължителността на срока, който не може да е по- дълъг от първоначалния. Настоящият съдебен състав споделя всички доводи на АССГ, че при оперативна самостоятелност административният орган следва да мотивира избрания вариант на произнасяне и при липса на мотиви е налице самостоятелно основание за отмяната му поради липса на реквизит по чл.59, ал.2, т.4 АПК, поради което тези мотиви не следва да се повтарят на основание чл.221, ал.2, изр. последно АПК. Предвид изложеното решението не страда от твърдените от касатора пороци и следва да се остави в сила като правилно. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. По делото липсват доказателства за направени разноски от ответника в касационното производство, поради което и на него не могат да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение