Определение № 6402 от 12.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5809/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 215, ал. 1 и чл. 127 ал. 12 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „За чиста природа - село Дюлево“ (СНЦОП, Сдружението), подадена чрез пълномощника адвокат Ж. Бойчев, срещу определение № 2236 от 10.03.2025 г. по адм. дело № 1925/2024 г. на Административен съд Бургас, с което на основание чл. 159 т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на Сдружението срещу решение № 891/20.09.2023 г. по протокол № 51 от заседание, проведено на 20.09.2023 г., на Общински съвет (ОбС) Средец, с което е одобрен проект за частично изменение на Общия устройствен план (ОУП) на Община Средец, за конкретно посочени имоти с идентификатори и местности, в землищата на селата Орлинци, Суходол, Светлина и Дюлево, както и е прекратено производството по делото. Частната жалба против това определение на Административен съд Бургас, освен от СНЦОП „За чиста природа - село Дюлево“, е била подадена и от тридесет и пет физически лица, но след неизпълнение от тяхна страна на указания за внасяне дължимите държавни такси, с влязло в сила разпореждане № 3834/24.04.2025 г. съдът на основание чл. 213а, ал. 1 АПК, е върнал частната жалба по отношение на тях. Така допустима за разглеждане остава единствено частната жалба на Сдружението. С частната жалба се навеждат доводи за неправилност на оспореното определение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209 т. 3, вр. чл. 236 АПК. Оспорва се извода на първоинстанционния съд за липса на правен интерес, като нормата на 127 ал. 12 и ал. 13 ЗУТ се счита за противоконституционна и противоречаща на чл. 6 от Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Твърди се нарушение на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, утвърждаващ принципа на обжалваемост на всички административни актове, като се позовава на конкретно посочено решение на Конституционния съд. Счита се, че е налице и нарушение на Орхуската конвенция. Иска се оспореното определение да бъде отменено с връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - ОбС Средец, не изпраща отговор по жалбата в срока по чл. 232 АПК, не подава възражения и не прави искания. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на решението на ОбС Средец, поради това, че не попада в кръга на лицата, за които законът е предвидил активна процесуална легитимация за обжалване на ОУП. Цитирана е нормата чл. 127 ал. 12 ЗУТ, съобразно която лицата имащи право да оспорват ОУП, са собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания, а съобразно ал. 13 на същия член, непосредствено засегнати са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти - публична общинска или държавна собственост с цел защита на обществени интереси. Изложено е, че никой от жалбоподателите, включително и Сдружението, не се легитимира като собственик на някой от имотите, засегнати от изменението на ОУП. Жалбоподателите не са представили доказателства в тази насока въпреки дадените им указания, като липсата на изикуемо право на собственост следва и от представената от ответния орган справка от кадастралния регистър (КР). Поради това съдът е приел, че като лице, което не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 127 ал. 12 ЗУТ, Сдружението, както и останалите жалбоподатели, нямат активна легитимация да оспорват акта, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. При точно приложение на закона първоинстанционният съд е приел, че СНЦОП „За чиста природа - село Дюлево“ не е от кръга на заинтересованите лица, за които законодателят е признал право на оспорване на ОУП. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 127 ал. 12 ЗУТ, който е специалният закон, очертаващ кръга от лицата, които са непосредствено засегнати от приемане и изменение на ОУП, и за които е налице правен интерес от оспорването му, съответно за които е признато право на жалба. Правилно и в съответствие със събраните доказателства е достигнал до извод, след като Сдружението не се легитимира като собственик на някой от засегнатите от изменението на ОУП имоти, то не е от кръга на заинтересованите лица и за него не е налице правен интерес за оспорване решението на ОбС Средец. Неоснователно е възражението за неправилност на определението, поради противоречие с основни принципи на общностното право и Конституцията на Република България. Чл. 6 от ЕКПЧ касае защита от наказателно преследване, като настоящото производство няма такъв характер, а и Сдружението, като юридическо лице, не може да бъде обект на такова преследване. Чл. 120, ал. 2 от Конституцията предвижда обжалваемост на всички административни актове при наличието на правен интерес от оспорването им, а именно пряко и непосредствено засягане на права или законни интереси на граждани и организации. Текстът на разпоредбата предвижда, че „Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон“. Видно от посоченото, конституционната норма изрично предвижда обжалваемост при пряко и непосредствено засягане, а в случая кръга на лицата, които са определени като засегнати е очертан от разпоредбата на чл. 127, ал. 12, вр. ал. 13 ЗУТ. Съответно при преценката за непосредствено засягане, Сдружението не попада в кръга на тези лица, които специалният закон е определил за такива, предвид това, че не се легитимира като собственик на някой от засегнати от изменението на ОУП имоти, т. е. е лице, за което не е признато право да оспорва, съгласно приложимия специален закон. Неоснователно се твърди противоконституционност на приложимите норми на чл. 127 ал. 12 и ал. 13 ЗУТ, тъй като в случая и конституционната разпоредба предвижда очертаването на този кръг със законови норми. Цитираното в частната жалба решение на Конституционния съд - Решение № 15 от 28 септември 1993 г., обн. ДВ, бр. 88/1993 г., попр., бр. 89/1993 г., има различен предмет от твърдения и не се отнася за регулацията на процесните обществени отношения. Неоснователно е позоваването на Орхуската конвенция, която според Сдружението му предоставя право на оспорване на ОУП. Орхуската конвенция е ратифицирана от Република България със закон, обн. ДВ, бр. 91/2003 г., поради което е част от вътрешното ни право и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има предимство спрямо националното право, което й противоречи. С решение 2005/370/ЕО на Съвета, Орхуската конвенцията е приета от името на Европейския съюз. Според практиката на Съда на Европейския съюз, разпоредбата 9, параграф 3 от Орхуската конвенция няма непосредствено действие съгласно правото на Съюза. (Решение на Съда (голям състав) от 8 март 2011 г. по дело Lesoochranбrske zoskupenie VLK, C-240/09). При наличие на специална национална правна уредба, регламентираща правото на оспорване на ОУП от органичен кръг правни субекти, първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Правният интерес за оспорване на СНЦОП „За чиста природа - село Дюлево“ за жалбоподателя не произтича пряко от нормите на Орхуската конвенция. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора право на разноски има отметната страна, но тя не е поискала присъждането на такива.