Решение № 4814 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8373/2012 г.

Решение № 4814 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8373/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Обединено гражданско сдружение", гр. Варна против решение № 1231 от 9.05.2012 г. по адм. дело № 210/2012 г. на Административен съд - Варна, с което жалбата му против изричен отказ на прокурор при Окръжна прокуратура - Варна, обективиран в решение № 16/11/16.01.2012 г. да му предостави информация по заявление вх. № 16/11/16.12.2011 г., е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като исканата информация е обществена и не са налице основания за постановения отказ. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Варна е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства. Правилно първоинстанционният съд приема, че предмет на оспорване е решение № 16/11/16.01.2012 г., постановено от прокурор при Окръжна прокуратура - Варна, акт, последвал мълчаливия отказ на органа да се произнесе по подаденото от сдружението заявление вх. № 16/11/16.12.2011 г. Този извод е в съответствие с т. 8 от Постановление № 4/1976 г. на Пленума на ВС. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от АПК. Аргументирано съдът приема, че отказът на прокурора при Окръжна прокуратура - Варна да предостави исканите по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) сведения, е постановен в съответствие със закона - от компетентен орган (органът е оправомощен да отговаря на искания по ЗДОИ със заповед № 880/19.12.2011 г. на окръжния прокурор на гр. Варна съгласно чл. 28, ал. 2 от закона), в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания за взетото решение. Правилно е и заключението на съдебния състав, че отказът на органа, да предостави по заявлението на сдружението с вх. № 16/11/16.12.2011 г. информация и да даде отговор на следните въпроси: сезирана ли е Окръжна прокуратура - Варна от Главния прокурор със сигнал от 17.10.2011 г., подаден до него от 26 представители на граждански сдружения и политически сили за предприемане мерки срещу крупни закононарушения на общински служители в община Варна; предприети ли се конкретни мерки от ВОП и какви са те, а ако прокуратурата не е сезирана ще предприеме ли мерки незабавно и ще се самосезира ли ВОП по сигнала, представен със заявлението, е постановен при спазване на изискванията на ЗДОИ. Исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона - не е свързана с обществения живот в Република България и не може да формира мнение относно дейността на задължения по закон субект. Поставените въпроси не изискват предоставяне на сведения и данни, а становище, мнение и обяснения на сезирания орган във връзка с дейността на прокуратурата по конкретен сигнал, по който са образувани и прокурорски преписки. Освен това, като един от подателите на сигнала, заявителят има право да се информира за извършеното по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (арг. от чл. 213 от НПК). Следователно налице е друг процесуален ред за информиране на заявителя, което изключва приложението на ЗДОИ (арг. от чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ). Ето защо като приема, че постановеният отказ е в съответствие с нормативните изисквания, и на това основание отхвърля жалбата, съставът на Административен съд - Варна постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. Доводите, свързани с надделяващ обществен интерес, са неоснователни. Наличието на такъв интерес следва да се преценява когато исканата информация е обществена и следва да бъде предоставена по реда на ЗДОИ. В случая поставените въпроси не са искане за представяне на обществена информация, по съображенията изложени по горе и редът на ЗДОИ е неприложим. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона и доказателствата. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,