Чл. 4 ЗДОИ
Закон за достъп до обществена информация
Глава първаРаздел Iв сила366 решения го цитират
Актът е изменен с ДВ, бр. 55 от 16.06.2026, в сила от 19.06.2026. Изменението може да засяга и този член, а текстът по-долу още не го включва.
Официалният текст на изменението
§ 75. В Закона за достъп до обществена информация (обн., ДВ, бр. 55 от 2000 г.; изм, бр. 1 и 45 от 2002 г, бр. 103 от 2005 г., бр. 24, 30 и 59 от 2006 г, бр. 49 и 57 от 2007 г., бр. 104 от 2008 г., бр. 77 от 2010 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 97 от 2015 г, бр. 13 и 50 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г, бр. 77 от 2018 г, бр. 17 от 2019 г., бр. 15 от 2022 г., бр. 82 от 2023 г. и бр. 16 от 2026 г.) навсякъде думите „министъра на електронното управление“, „Министърът на електронното управление“ и „Министерството на електронното управление“ се заменят съответно с „министъра на иновациите и дигиталната трансформация“, „Министърът на иновациите и дигиталната трансформация“ и „Министерството на иновациите и дигиталната трансформация“.
Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
В Република България чужденците и лицата без гражданство се ползват с правото по ал. 1.
От правото по ал. 1 се ползват и всички юридически лица.
Лицата по ал. 1, 2 и 3 имат право на повторно използване на информация от обществения сектор.