Решение № 4084 от 8.5.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 3099/2023 г.

Производство по чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 40 от ЗДОИ. Образувано е по жалба на А. Л. Б., с адрес [населено място] против Решение № 97-00-165/13.12.2023 г., издадено от главния секретар на Министерството на културата, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление вх. № 97-00-165/16.11.2023 г. Жалбоподателката излага становище за нищожност на оспорения административен акт, както и за незаконосъобразност поради нарушение на административенопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, за което са посочени подробни мотиви. Редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, като изцяло поддържа жалбата и представя писмени бележки по същество на спора. Иска от съда да отмени обжалваното решение, с което е отказан достъп до обществена информация и да върне преписката със задължителни указания. Не претендира съдебни разноски. Ответникът по жалбата – Главен секретар на Министерството на културата, редовно призован, не се явява и не се представлява. С постъпил писмен отговор от юрк. Л. взима становище за неоснователност на жалбата, като в тази насока излага подробни доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Касае се за обжалване на решение, постановено по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, в което е посочено, че издателят на решението не предоставя достъп до обществена информация, като с жалбата се твърди, че е налице формален отказ от предоставяне на такава обществена информация, който въпрос следва да бъде разрешен по същество с оглед преценката на самото съдържание на решението, за което се твърди да съдържа фактически отказ от предоставяне на информация. Поради това и съдът намира, че жалбата е била депозирана против годен за оспорване индивидуален административен акт, доколкото се касае до решение, постановено по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ по заявление за достъп до обществена информация от жалбоподателя, което решение принципно подлежи на обжалване пред съд, съгласно чл. 40 от ЗДОИ. Оспорването е подадено в срок и със заявен правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните за това съображения: Производството по издаване на оспореното решение е започнало със Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. № 97-00-165/16.11.2023 г. подадено от А. Л. Б. до министъра на културата. От жалбоподателя е поискано предоставяне на информация и документи относно как и по какви причини Министерството на културата е взело решение да бъдат поискани промени на показателите за застрояване в ОУП на [населено място], касаещи [УПИ], административна, обществена, стопанска дейност, кв. 71-нов по плана на Първа градска част, представляващ поземлен имот с [идентификатор] по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на [населено място], в новия ОУП на [населено място]. Изисква също така да ѝ бъде предоставено правно становище рег. № 33-00-383, посочено като основание за отказ от съгласуване на министъра на културата на РБ на решение на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности по т. 7 от Заседание № 104, проведено на 09.05.2023 г. В законоустановения 14-дневен срок на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ главният секретар в Министерството на културата въз основа на подаденото заявление се произнася с Решение № 97-00-165/13.12.2023 г., с което не предоставя достъп до поисканата информация с мотиви, че съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки [държава] има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Ответникът по жалбата сочи, че към момента на произнасяне с решението по ЗДОИ в Административен съд – [област] е образувано и е висящо административно дело, чийто предмет касае посочения в заявлението недвижим имот и решението по т.7 на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности от Заседание № 104, проведено на 09.05.2023г.. Поради тази причина е посочил, че за снабдяването с информация и документи, касаещи предмета на заявлението, редът по ЗДОИ е неприложим, доколкото е налице специален ред, а именно редът, предвиден в разпоредбите на АПК във връзка с образуваното съдебно производство, по което заявителят не отрича, че е процесуален представител на страна. От друга страна е посочил, че производството по изработване/изменение на ОУП и ПУП за дадена територия е самостоятелно административно производство, регламентирано от материално-правните разпоредби на ЗУТ, за което също е налице специален ред, а именно приложими процесуалноправни разпоредби на АПК. По тази причина участието на заинтересовани лица в такова административно производство, включително снабдяването с документи и информация, се регламентира в разпоредбите на АПК, поради което редът на ЗДОИ също се явява неприложим. Недоволен от решението, жалбоподателят е инициирал настоящето производство. При така изяснената фактическа обстановка, съобразно събраните в производството доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита следното от правна страна: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ, дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Посочено е в чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, че той следва да се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в РБ. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е министърът на културата, който чрез Заповед № РД 09-377/09.05.2023 г. е възложил на главния секретар на Министерството на културата да подписва решения за предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като не са налице съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата нищожност. По отношение на съответствието на обжалвания административен акт с административнопроцесуалните правила, материалноправните разпоредби и целта на закона, съдът прие следното: „Обществена информация“ по смисъла на ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в РБ и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти – чл. 2, ал.1 ЗДОИ. Задължените да предоставят информация субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на ЗДОИ. Съобразно законовата дефиниция, безспорно ответният министър на културата е държавен орган, който съобразно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от ЗДОИ създава или се съхранява обществена информация, и за когото е регламентирано задължението да предоставя в кръга на неговата компетентност, като тя следва и да е налична. Субект на правото на достъп до обществена информация съобразно нормата на чл. 4, ал.1 от ЗДОИ е всеки гражданин на РБ, който има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в ЗДОИ, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Същевременно обществената информация, която отговаря на първото изискване, е два вида – официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Нормата на чл. 11 от ЗДОИ сочи, че служебна обществена информация е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Търсената от жалбоподателят информация, предмет на настоящият спор, притежава характеристиката на служебна обществена информация, тъй като касае актове, посочени от заявителя в заявлението му от 16.11.2023г. като актове по повод обсъждане и взимане на решение за промени относно конкретен Поземлен имот с [идентификатор], която е събрана, създадена и съхранена по повод дейността на органите и на техните администрации по повод конкретно произнасяне за този недвижим имот. Ето защо законосъобразен е извода на административният орган, наведен в обжалваното решение, че с оглед съдебното обжалване е налице специален ред, по който процесуалният представител на заинтересована страна може да я изиска и да се запознае с нея. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ всеки гражданин на РБ има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Поисканата обществена информация касае актове, издадени и издавани по реда на ЗУТ, който е специален закон спрямо ЗДОИ. Разглеждания случай касае актове за промяна на ПУП. Разпоредбите на ЗУТ - чл. 128 и следв. предвиждат различни начини за обявяване и разпространяване на информацията, свързана с одобрените проекти за подробни устройствени планове - чрез Държавен вестник, чрез обявления на подходящи места в съответната община, чрез съобщения на заинтересованите по смисъла на закона лица. Следователно ЗУТ предвижда начини и способи за търсене и получаване на поисканата информация относно конкретният Поземлен имот с [идентификатор], поради което в настоящият случай реда на ЗДОИ е неприложим по силата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ за получаване на необходимата за интересите на съответната страна по административното производство информация и актове относно конкретно взето решение от съответният административен орган. С оглед така изложеното съдът счете, че Решение № 97-00-165/13.12.2023 г. е издадено от компетентен орган, спазена е изискуемата писмена форма, актът не противоречи на процесуалните норми и на материалния закон и се явява законосъобразен административен акт. Следва да се посочи, че ако правата на заявителя са засегнати по някакъв начин от измененията на ПУП, то същият би имал качеството на заинтересована страна в евентуално образуваното административно производство, което би му предоставило възможност да се снабди с исканата информация и документи по реда на АПК или по специалния ред на ЗУТ. Наличието на специален ред за снабдяване с исканата информация от своя страна изключва прилагането на нормите на ЗДОИ съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, поради което обжалваното решение е правилно, тъй като има наличие на специален ред за търсене, получаване и разпространяване на исканата обществена информация, което води до неоснователност на подадената жалба. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв., съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК, вр. чл.144 АПК, вр. чл.37 ал.1 ЗПрП, вр. чл. 24 от НЗПрП. Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл. 40 ал. 3 от ЗДОИ Административен съд- [област]- XXVIII състав