Решение № 9994 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1508/2015 г.

Решение № 9994 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1508/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Д. К., в качеството му на ЕТ "Илипра - И. К." срещу решение № 2279 от 23.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2727 по описа за 2013 г. на административен съд - Б., с което е изменен ревизионен акт (РА) № 021300490 от 23.08.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Б., в частта, в която е потвърден с решение № 332 от 01.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. Б. при ЦУ на НАП, относно определени с него задължения по ЗДДС за данъчен период 01.12.2009 г. - 31.12.2009 г. Изменението е като вместо главница в размер на 8 910,01 лв., е определена главница в размер на 8 490,76 лв. Също така относно задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетна година 2009 г. вместо главница в размер на 2 993,34 лв., е определена главница в размер на 2 951,69 лв. Жалбата на лицето в качеството му на ЕТ "Илипра - И. К.", против ревизионния акт в останалата част е отхвърлена.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и решен спорът по същество като ревизионният акт бъде отменен в обжалваната част. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

Ответната страна по жалбата - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт В. М., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посоченото касационно основание, и с оглед на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.

Предмет на обжалване пред административен съд - Б. е бил РА № № 021300490 от 23.08.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Б., в частта, в която е потвърден с решение № 332 от 01.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. Б. при ЦУ на НАП.

С процесния РА са установени задължения за: 1. ДДС: за периода 01.12.2007 г. - 31.12.2007 г. главница в размер на 2 043,11 лева и лихва в размер на 1 326,48 лева; за периода 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. главница в размер на 4 722,19 лева и лихва в размер на 2 339,12 лева; за периода 01.12.2009 г. - 31.12.2009 г. главница в размер на 8 910,01 лева и лихва в размер на 3 310,13 лева; за периода 01.12.2010 г. - 31.12.2010 г. главница в размер на 5 129,91 лева и лихва в размер на 1 372,80 лева; за периода 01.12.2011 г. - 31.12.2011 г. главница в размер на 4 585,82 лева и лихва в размер на 753,08 лева; за периода 01.12.2012 г. - 31.12.2012 г. главница в размер на 200,05 лева и лихва в размер на 12,31 лева; 2. данък по чл. 48 от ЗДДФЛ: за периода 01.12.2007 г. - 31.12.2007 г. главница в размер на 117,89 лева и лихва в размер на 71,36 лева; за периода 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. главница в размер на 292,44 лева и лихва в размер на 132,90 лева; за периода 01.12.2009 г. - 31.12.2009 г. главница в размер на 2 993,34 лева и лихва в размер на 1 019,38 лева (след изменението с решение № 332 от 01.11.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП); за периода 01.12.2010 г. - 31.12.2010 г. главница в размер на 659,35 лева и лихва в размер на 156,67 лева; за периода 01.12.2011 г. - 31.12.2011 г. главница в размер на 335,53 лева и лихва в размер на 45,15 лева; 3. лихви за авансови вноски по чл. 43 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ: за периода 01.12.2007 г. - 31.12.2007 г. лихва в размер на 26,19 лева; за периода 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. лихва в размер на 52,23 лева; за периода 01.12.2009 г. - 31.12.2009 г. лихва в размер на 32,18 лева; за периода 01.12.2010 г. - 31.12.2010 г. лихва в размер на 26,46 лева; за периода 01.12.2011 г. - 31.12.2011 г. лихва в размер на 36,55 лева.

За да постанови обжалвания акт, на първо място, съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК.

За да преминат към облагане по особения ред, органите по приходите са приели наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК: налице са данни за укрити приходи или доходи. Като фактическо основание да се премине към облагане по аналог са констатациите в хода на ревизията, че за отчетния период ревизираното лице не е отразило в счетоводството си фактури от доставчиците "МГ ГРУП" ООД, "ДИПАМ" ООД, "МОНИ-95" ООД, "КОМОТЕК 99" ООД и "АЛ-ВА" ООД, с предмет на доставките - цигари, безалкохолни и алкохолни напитки и др. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, органът по приходите е приел, че жалбоподателят е получил стоките, описани в издадените от доставчиците неосчетоводени фактури, които е продал и е реализирал приход недеклариран от него, т. е. налице са данни за укрити приходи.

Във връзка със задълженията по ЗДДФЛ, данъчните органи са определили данъчната основа като разликата между продажната стойност на стоките по неосчетоводените фактури без ДДС и покупната стойност без ДДС - от получения облагаем доход е приспадната сумата за задължителните осигурителни вноски и е получена данъчна основа от доходи от стопанска дейност като ЕТ за всяка една от процесните години (2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г.).

Във връзка със задълженията по ЗДДФЛ приходните органи са констатирали, че ревизираното лице дължи лихви за авансови вноски за ревизираните периоди на основание чл. 43 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, тъй като същото не е внасяло авансови вноски за процесните периоди (2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г.).

Административният съд е приел, че жалбата на ревизираното лице е основателна единствено по отношение на фактури № № 70000911/10.08.2009 г., 30001261/24.09.2009 г., 40001982/23.12.2009 г. и 60003486/14.12.2009 г., издадени от "АЛ-ВА" ООД, тъй като получател по тези фактури не е ревизираното лице. В тази връзка е изменил РА в частта за отчетната 2009 г. относно задълженията по ЗДДФЛ и за данъчен период 01.12.2009 г. -31.12.2009 г. относно задълженията по ЗДДС.

Първоинстанционният съд е приел, че в останалата му част ревизионният акт е законосъобразен, тъй като обективното съществуване на фактури, в които жалбоподателят е посочен като получател на определени стоки, и същевременно, безспорната липса на получените стоки при последния и данни, че тези стоки впоследствие са били продадени от него, са достатъчна индиция за безотчетното им придобиване и последваща реализация. С оглед представените от доставчиците фактури, писмени обяснения и извадки от счетоводните им регистри съдът е приел, че е доказана реалността на доставките от същите. Последващата реализация на стоките административния съд е приел за доказана, с оглед на факта, че не се спори липсата на стоките при ревизираното лице.

Относно задълженията по ЗДДФЛ, АС - Б. е констатирал, че данъчната основа за отделните години 2007 г., 2008 г., 2010 г. и 2011 г. г. е правилно определена от ревизиращите органи и не е налице основание за изменение на размера на определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и начислените лихви за забава.

Решението е неправилно постановено.

1. Касационната инстанция достига до извода, че РА относно установените задължения за лихви за авансови вноски за ревизираните периоди (2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г.), на основание чл. 43 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е нищожен. Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1201686 от 04.10.2012 г., издадена от началник сектор, Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Б. (прил. на л. 60 от делото) е възложено извършването на ревизия на И. Д. К., в качеството му на ЕТ "Илипра - И. К.", като обхватът на ревизията е за установяване на задължения по периоди: 1. Данък по чл. 194-204 от ЗКПО за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г.; 2. Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г.; 3. Данък по чл. 42/49 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г.; 4. Данък върху добавената стойност за периода от 01.09.2007 г. до 31.08.2012 г. Заповедта за възлагане на ревизията е връчена на адресата лично на 10.10.2012 г.

Със ЗВР № 1201845 от 29.10.2012 г., издаден от началник сектор, дирекция "Контрол" при ТД на НАП-гр. Б. (прил. на л. 61 от делото) не е извършена промяна на предметния обхват на ревизията, а само е изменен съставът на лицата, които следва да извършат ревизията. Със следващите ЗВР № № 1300030 от 09.01.2013 г. и 1300270/08.02.2013 г. (прил. на л. 62 и л. 63 от делото) не е извършена промяна на предметния обхват на ревизията, а само е удължен срокът за извършване на ревизия съответно на 11.02.2013 г. и 11.03.2013 г. Със ЗВР № 1300490 от 01.03.2013 г. (прил. на л. 64 от делото) не е извършена промяна на предметния обхват на ревизията, а само е удължен ревизираният данъчен период по отношение на задълженията за данък върху добавената стойност от 01.09.2007 г. -31.08.2012 г. на 01.09.2007 г. -31.01.2013 г. Заповедите са връчени на лицето. Ревизионният доклад (РД) е издаден на 25.03.3013 г., а ревизионният акт - на 23.08.2013 г. На стр. 1 от РД (л. 30 от делото) и на стр. 1 от РА (на л. 13 от делото) изрично е посочен обхватът на ревизията, така както е описан в ЗВР № 1300490 от 01.03.2013 г.

Видно от констативната и разпоредителната част на РА се установява, че на И. Д. К., в качеството му на ЕТ "Илипра - И. К." са установени задължения за лихви за авансови вноски за ревизираните периоди (2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г.), на основание чл. 43 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ: за периода 01.12.2007 г. - 31.12.2007 г. лихва в размер на 26,19 лева; за периода 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. лихва в размер на 52,23 лева; за периода 01.12.2009 г. - 31.12.2009 г. лихва в размер на 32,18 лева; за периода 01.12.2010 г. - 31.12.2010 г. лихва в размер на 26,46 лева; за периода 01.12.2011 г. - 31.12.2011 г. лихва в размер на 36,55 лева.

Нито в първата, нито в последващите ЗВР в обхвата на ревизията са включени задължения за данък по чл. 43 от ЗДДФЛ (авансов данък за доходи от стопанска дейност), като във връзка с приложимия ЗДДФЛ ревизиращите са възложили ревизия на И. Д. К., в качеството му на ЕТ "Илипра - И. К." само с оглед дължим данък за доходи от трудови правоотношения (авансов по чл. 42 и годишен по чл. 49 от ЗДДФЛ) за периодите 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г., както и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Следователно, ревизията е възложена за установяване на задължения за данъци върху доходите от трудови правоотношения и за установяване на задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, а не за установяване на задължения за данък по чл. 43 от ЗДДФЛ (авансов данък за доходи от стопанска дейност).

Като не е съобразил горното, първоинстанционният съд е нарушил императивната разпоредба на чл. 160, ал. 2 от ДОПК и неправилно е достигнал до извода, че РА в посочената част (лихви за авансови вноски за ревизираните периоди (2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г.), на основание чл. 43 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ) е валиден акт като издаден от материалнокомпетентни органи.

Съгласно чл. 113 от ДОПК един от задължителните реквизити на ЗВР е посочване на видовете ревизирани задължения за данъци и / или задължителни осигурителни вноски. Това е предметният обхват на ревизията, който определя правомощията на данъчните органи да извършват съвкупността от процесуални действия по чл. 110, ал. 2 от ДОПК по установяване на задължения за данъци по смисъла на чл. 108 от ДОПК. Съответно, при липса на надлежно възлагане на ревизия по отношение на конкретен вид данъчно задължение, за органите по приходи по чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 119, ал. 2 от ДОПК не е налице материална компетентност да установят този вид данъчни задължения по отношение на ревизирания субект и съответните лихви при невнасянето им. В процесния случай, след като с РА спрямо И. Д. К., в качеството му на ЕТ "Илипра - И. К.", са определени лихви за авансови вноски за ревизираните периоди (2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г.), на основание чл. 43 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, без този вид задължение да е включен в обхвата на ревизията със ЗВР по чл. 113, ал. 1, т. 5 от ДОПК, то това обуславя нищожност на РА в посочената част. В този смисъл решение № 1011 от 27.01.2014 г. по адм. дело № 5617/2013 г. по описа на Върховен административен съд, I отделение, решение № 6183 от 25.05.2016 г. по адм. д. № 2230/2015 г. по описа на Върховен административен съд, VIII отделение и др.

По тези съображения, обжалваният съдебен акт в частта, в която е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА относно установените задължения за лихви за авансови вноски се явява неправилен, като вместо него следва да се постанови друго решение, с което се прогласи нищожността на РА относно задълженията за лихви за авансови вноски за ревизираните периоди (2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г.) на основание чл. 43 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, определени по отношение на И. Д. К., в качеството му на ЕТ "Илипра - И. К.".

2. По ЗДДС:

Въз основа на представените от доставчиците ("МГ ГРУП" ООД, "ДИПАМ" ООД, "МОНИ-95" ООД, "КОМОТЕК 99" ООД и "АЛ-ВА" ООД) доказателства съдът е заключил наличието на реално осъществени доставки на стоки и липса на счетоводна отчетност при ревизираното лице. Този извод е направен без да се обсъдят всички доказателства, събрани по делото, по отделно и в тяхната съвкупност.

Фактическите констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Действително съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общия принцип за доказателствената тежест в процеса, отрицателният факт, а именно твърдяното от дружеството неполучаване на процесните стоки, е следвало да бъде оборен от приходните органи, чрез установяване на положителния факт, а именно получаване на стоките. В случая при извършените насрещни проверки на доставчиците е установено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване, но други доказателства за реално предаване на стоките не са представени.

От събраните в хода на ревизията доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин фактът на получаването на стоките по фактурите от страна на ЕТ "Илипра - И. К.", както и извършването на последващи продажби, за които да не е бил отчетен приход/оборот от страна на ревизирания субект, каквито констатации се съдържат в оспорения РА. Само по себе си обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби и липсата на счетоводна отчетност при ревизираното лице, може да е индиция за наличие на основание за облагане по особения ред, но не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени облагаеми доставки, по които получател е ревизираното лице. Предмет на процесните сделки са родово определени вещи - цигари, безалкохолни и алкохолни напитки и др., собствеността върху които се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена.

Установява се, че фактурите не носят подпис на получател. Действително в ЗДДС и ЗСч липсва изискване за подпис на получателя по фактурата, но както приема в практиката си органът по приходите, именно липсата на други доказателства, освен издадена фактура налага на извода за липса на реално предаване, респ. получаване на стоката. В случая, този реквизит се явява от значение за доказване действителността на сделката и фактурирането, с оглед твърдението, че доставките са получавани на обект на търговеца и при липса на други съпровождащи доставката на стока документи. Единствено счетоводното отразяване при доставчиците на издадените фактури, не е основание да се приеме, че същият действително е получил стока по тях, както и че впоследствие е продал същата и е реализирал оборот, съответно приход.

В тази насока е неоснователен доводът на първоинстанционния съд за установяване факта на реалното получаване на стоката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. У. на укрити доходи, чрез реализирани продажби на получени, но неосчетоводени стоки, включва доказване на начина на придобиване на стоката, за да се приеме, че същата е впоследствие продадена. В практиката на органа по приходите и съда получаване на стока, респективно услуга се установява, чрез доказателства за реалност на доставката както при малките търговски обекти, така и в останалите случаи на търговския оборот.

В конкретния случай по делото са представени не всички фактури, описани в РА и РД, и извадки от счетоводните регистри на същите. Настоящата касационна инстанция намира, че тези доказателства не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Ф. е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно начислен данък, а не дали фактурата е подписана или не от получателя. В тази връзка фактът, че фактурите са отразени в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС от доставчиците на ревизираното лице, не може да бъде тълкуван самостоятелно и да има водещо, предопределящо значение за реалното осъществяване на процесните доставки.

Наличието на фактура не е достатъчно основание да се приеме, че е настъпило данъчно събитие, в какъвто смисъл е постоянната практика на Съда на ЕС. Н. е да се изследват всички относими обстоятелства относно наличието или не на настъпило данъчно събитие - осчетоводени ли са доставките, налице ли е предаване на стоките, извършен ли е транспортът на стоките, как, от кого и къде, има ли товарителници, пътни листове и др. придружаващи документи; какви са писмените обяснения на управителите на отделните доставчици и дали те съответстват на други събрани писмени доказателства.

В процесния случай се установява по категоричен начин, че липсват доказателства за приемането и предаването на стоките (няма приемо-предавателни протоколи; от друга страна фактурите не носят подпис на получател, за да се приеме, че представляват разписки за предаване на стоките). Няма приобщени доказателства за транспортирането на стоките, с изключение на представените пътни листи от "АЛ-ВА" ООД, от които не може да се установи какво и къде е доставяно. Позоваването от страна на приходните органи само на представените от доставчиците извлечения от счетоводни документи, респ. на констатираното след извършена служебна проверка в информационната система на НАП и на писмените обяснения на доставчиците, не е достатъчно да се приеме наличието на реално осъществени доставки на стоки, извършени от посочените във фактурите доставчици и получени от ревизираното лице като получател на същите. В хода на ревизията са събрани основно писмени обяснения от представители на съответните търговци, без да е извършвана проверка в счетоводството на доставчиците от страна на данъчните органи, като освен копия от фактурите, други доказателства, съпътстващи доставките, които да установят предаване на стоките, не са ангажирани.

По отношение на представените извадки от счетоводни документи на доставчиците следва да се посочи, че не е доказано наличието на редовно и текущо осчетоводяване на доставките, нито че воденото от доставчиците счетоводство е водено съобразно изискванията за всеобхватност и достоверност на счетоводните им системи. Не са изследвани записванията в главните им книги и оборотните ведомости с оглед на установяване всеобхватността на записванията в хронологичен порядък и съответно оборотите за всеки от отчетните периоди, не са представени касовите книги на доставчиците, от които да се установява обосноваността на осчетоводените касови плащания, не са установени записванията при заприходяването на изписаните стоки и съответните осчетоводени складови наличности в съответните периоди. Липсват и първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването на стоките и изписването им от доставчиците, като стокови разписки, складови разписки, искания за изписване на СМЦ. Такива документи въобще не са ангажирани от доставчиците, с изключение на доставкичка "МОНИ-95" ООД, за когото освен стокови разписки други доказателства не са представени.

С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че не се събрани доказателства за извършени, но укрити от жалбоподателя доставки на стоки през ревизирания период. Реализираният оборот от получени доставки се доказва с представянето на доказателства за наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, каквито в случая не са представени. В този смисъл са и решение № 2254/15.02.2012 г. на ВАС по адм. дело № 7756/2011 г., решение № 5576 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. дело № 770/2015 г., решение № 2401 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. дело № 15533/2014 г., VIII отд. и др. В тази връзка и с оглед липсата на доказани и неосчетоводени доставки за ревизирания период, на лицето незаконосъобразно са установени задължения за ДДС.

Съобразно изложеното неправилно административен съд - Б. е достигнал до извода за законосъобразност на РА относно задълженията по ЗДДС във връзка с неотчетени приходи от продажби на стоки.

С оглед на така установеното обжалваното решение като неправилно в тази му част следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, да бъде постановено ново, с което се отмени обжалваният РА в тази му част.

3. По ЗДДФЛ:

Незаконосъобразността на РА в горепосочената част води и до незаконосъобразността му в останалата част досежно задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в съответните размери. След като не е доказано, че ревизираното лице е закупило съответните стоки по подробно описаните фактури, издадени от "МГ ГРУП" ООД, "ДИПАМ" ООД, "МОНИ-95" ООД, "КОМОТЕК 99" ООД и "АЛ-ВА" ООД, то не е установен и фактът на продажбата на стоките и неотчитането на приходи от нея. Съобразно това не може да се формира данъчна основа, като разлика между продажната стойност на стоките по твърдяните за неосчетоводени фактури без ДДС и покупната им стойност без ДДС, както са приели неправилно ревизиращите органи и първоинстанционният съд. Това означава, че не е налице материалноправно основание за определяне на данъчна основа от доходи от стопанска дейност на едноличния търговец по реда на чл. 122 от ДОПК и РА в частта относно определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.

С оглед на така установеното обжалваното решение като неправилно в тази му част следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, да бъде постановено ново, с което се отмени обжалваният РА в тази му част.

С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски. На касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 3 628 лева за двете инстанции, представляващи изплатените държавни такси за двете инстанции в общ размер на 75 лева, депозит за експертизи в размер на 1 050 лева и адвокатски хонорар за двете инстанции в размер на 2 500 лева. Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора за двете инстанции (за сумата от 2 500 лева), доколкото размерът му е съобразен с предмета на делото и материалния интерес по делото и е в рамките, определени с § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение