Определение № 409 от 11.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2470/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб „Ванто – Видин““ срещу разпореждане № 1635/ 15.10.2025 г., постановено по в.т.д. № 920/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 3-ти търговски състав. С това разпореждане е върната подадената от жалбоподателя частна жалба срещу разпореждане от 21.07.2025 г., постановено по в.т.д. № 920/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 3-ти търговски състав, поради неотстраняване на нередовностите й. Жалбоподателят счита, че направеният в обжалваното определение извод, че той дължи държавна такса за подадената пред ВКС частна жалба, е неправилен. Посочва, че с оглед правноорганизационната му форма като сдружение с нестопанска цел, той не дължи държавна такса. Счита, че неправилно не е освободен от заплащане на държавна такса за подаване на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 262, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване пред касационния съд, поради което е допустима. За да постанови обжалваното разпореждане, Софийски апелативен съд е приел, че по делото е постъпила частна жалба от Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб „Ванто – Видин““ срещу разпореждането, с което е върната подадената от това юридическо лице касационна жалба срещу постановеното във въззивното производство решение. С разпореждане от 10.09.2025 г. въззивният съд е констатирал, че тази частна жалба е нередовна, дал е указания на жалбоподателя да отстрани нередовността, като внесе държавна такса в размер на 15 лв., както и е предупредил страната за последиците от неизпълнението на тези указания. Апелативният съд е констатирал, че разпореждането, съдържащо дадените от него указания, е получено от жалбоподателя на 25.08.2025 г., като той не ги е изпълнил, поради което са налице предпоставките за връщане на частната жалба. Производството по в.т.д. № 920/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 3-ти търговски състав е образувано по въззивна жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб „Ванто – Видин““, като по него е постановено решение, с което е потвърдено обжалваното от тази страна първоинстанционно решение. Срещу това решение е постъпила касационна жалба от Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб „Ванто – Видин““, която е върната с постановено по делото разпореждане от 21.07.2025 г. поради неизпълнение на дадените указания за заплащане на държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС. Срещу това разпореждане е постъпила частната жалба от Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб „Ванто – Видин““. За да бъде редовно подадена тази частна жалба, тя трябва да отговаря на изискванията за това, предвидени в чл. 260 и чл. 261 ГПК, които разпоредби са приложими и към частните жалби на основание препращащата норма на чл. 275, ал. 2 ГПК. Сред тях е и изискването по чл. 261, т. 4 ГПК към частната жалба да бъде приложен документ за внесена по сметка на съда държавна такса за нейното разглеждане, която е в размер на 15 лв. От материалите по делото е видно, че към подадената от Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб „Ванто – Видин““ частна жалба срещу разпореждането на Софийски апелативен съд от 21.07.2025 г. не е приложен документ за платена държавна такса от 15 лв. по сметка на ВКС. В закона не съществува правило, което да предвижда, че юридическите лица с правноорганизационна форма, като тази на жалбоподателя, а именно регистрирани като сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност като спортен клуб съгласно Закона за физическото възпитание и спорта, са освободени от задължението за заплащане на държавна такса по образувани искови производства, включително и конкретно по предявени искове за отмяна като незаконосъобразни на решения на общото събрание на членовете на такива сдружения. Такова правило не е регламентирано нито в общите норми на чл. 83 и чл. 84 ГПК, нито в специални норми от Закона за юридическите лица с нестопанска цел или Закона за физическото възпитание и спорта. Следователно за жалбоподателя е възникнало задължение да заплати държавна такса за разглеждане на подадената от него частна жалба и предвид липсата на приложен към нея документ за това, тя не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 4 ГПК, което я прави нередовна. Тази нередовност е констатирана от въззивния съд, който с разпореждане от 10.09.2025 г. е дал указания на жалбоподателя за нейното отстраняване. Установява се обаче, че в това разпореждане въззивният съд не е определил на жалбоподателя срок, в който да отстрани допуснатата нередовност на частната жалба, каквото е изискването на чл. 262, ал. 1 ГПК вр. чл. 275, ал. 2 ГПК. С оглед на това изпълнението на дадените от съда указания не е било ограничено от срок, което препятства възможността да се направи извод за тяхното неизпълнение и спрямо жалбоподателя да бъдат приложени неблагоприятните последици от това, изразяващи се във връщане на частната жалба. Това прави обжалваното разпореждане, с което са приложени тези неблагоприятни последици, неправилно и като такова то трябва да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд, който следва да изпълни точно задължението си по чл. 262, ал. 1 ГПК вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, като даде конкретни и пълни указания на страната за това какви действия следва да предприеме, за да отстрани нередовностите на подадената от нея частна жалба и да определи срок, в който трябва да бъде направено това. Към частната жалба, за разглеждане на която е образувано настоящото дело, също не е приложен документ за заплатена от жалбоподателя по сметка на ВКС държавна такса. На страната не са давани указания за изпълнение на това задължение нито от администриращия съд, нито от касационния съд, тъй като е съобразено нейното повтарящо се поведение да не изпълнява такива указания, които вече са давани по делото по всяка от подадените преди настоящата жалби, което е възпрепятствало тяхното разглеждане и е довело до постановяване на поредица от актове за връщане на жалбите, които са последвани от подаването на нови жалби и даването на нови указания, които не са изпълнявани. С оглед на това дължимата държавна такса, която е в размер на 7, 67 евро, следва да бъде събрана от жалбоподателя по реда на чл. 77 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение