Определение № 9426 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9232/2026 г.

Производство е по реда на чл. 200, ал.2 във връзка с чл.229, ал.1, т.2 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Зеро шоп“ ЕООД, представлявано от управителя Х. С., чрез представител по пълномощие адв. И. Пенева от Адвокатска колегия София, против определение № 22441 от 04 юни 2026 год., постановено по адм. дело № 6150/2026 год. по описа на Административен съд София - град. С жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното определение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на тези твърдения, излага съображения, че в противоречие с императивното правило, че Условията за кандидатстване са задължителни за кандидатите, първоинстанционният съд е дописал критерий за допустимост, който не е обявен предварително. Намира, че този подход нарушава основните принципи за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Обосновава, че съдът неправилно е смесил формалния критерий за допустимост и преценката по същество за връзката на инвестицията с дейността на дружеството. Отделно от изложеното, посочва, че съдът не е обсъдил същественото възражение относно разграничението между КИД по Търговския регистър и КИД по НСИ, като по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На следващо място намира за необоснован извода на съда, че описаните в проекта функционалности реализират процесите по търговия на дребно, доколкото същият се основава на откъс от описанието на техническите характеристики на внедрявания продукт, а не икономическата дейност на дружеството. Заключава, че като е приравнил описанието на технологичния инструмент с упражняване на нова икономическа дейност, съдът е достигнал до фактически извод, неподкрепен от съвкупната преценка на доказателствата. В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспореното определение. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган (РУО) по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) 2021 год. – 2027 год., чрез представител по пълномощие гл. експерт Д. Качериева, в представен писмен отговор оспорва частната жалба и развива доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на оспореното определение. Претендира присъждане на разноски, като в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност. С обжалваното определение съдът е отхвърлил жалбата на „Зеро шоп“ ЕООД срещу решение № РД-02-16-378 от 07 април 2026 год. на РУО на ПКИП 2021 год. - 2027 год., с което на основание чл. 34, ал. 4, т. 2 от Закона на управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), по отношение на дружеството е прекратено производството по проектно предложение BG16RFPR001-1.008-0499 по процедура BG16RFPR001-1.008 „Въвеждане на технологии от областта на Индустрията 4.0 в предприятията“ по Програма Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021 год. - 2027 год. За да постанови обжалваното определение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че „Зеро Шоп“ ООД е подало проектно предложение с референтен номер BG16RFPR001-1.008-0499 по Процедура BG16RFPR001-1.008 „Въвеждане на технологии от областта на индустрия 4.0 в предприятията”, която е разработена с цел подпомагане на малки и средни предприятия, които могат да кандидатстват за въвеждане на технологии от Индустрия 4.0, повишаване на киберсигурността и поверителността на данните и въвеждане на стандарти в областта на Индустрия 4.0. На 18 август 2025 год. на интернет страницата на Министерството на иновациите и растежа, на основание чл. 34, ал.1 от ЗУСЕФСУ е бил публикуван списък на проектните предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка, сред които и предложението на „Зеро Шоп“ ООД. На основание чл. 34, ал. 3 ЗУСЕФСУ дружеството подало възражение, в което е изложило съображения за неоснователността за отстраняване на проектното предложение от процедурата. Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РУО е постановил оспореното пред първоинстанционния съд решение № РД-02-16-378 от 07 април 2026 год. на РУО на ПКИП 2021 год.-2027 год., с което на основание чл. 34, ал. 4, т.2 ЗУСЕФСУ било прекратено производството по отношение на кандидата „Зеро Шоп“ ЕООД, с подадено проектно предложение с рег. № BG16RFPR001-1.008-0499 по процедура BG16RFPR001-1.008 „Въвеждане на технологии от областта на Индустрията 4.0 в предприятията“ по Програма Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021 год. - 2027 год., тъй като кандидатът не отговарял на изискванията по т. 11.1. „Критерии за допустимост на кандидатите", подт. 5) от Условията за кандидатстване по процедурата и на Критерий № 5 от критериите за оценка на допустимостта на кандидата към раздел I. „Критерии за оценка на административното съответствие и допустимостта" от „Критерии и методология за оценка на проектни предложения" (Приложение 6) към Условията за кандидатстване по процедурата, съгласно която, кандидатите следвало да са заявили подкрепа, свързана само с основната си икономическа дейност съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД -2008). При така установените фактически обстоятелства, от правна страна първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма и съдържание, в т.ч. и при наличие на изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК фактически и правни основания за издаването му. По същество на правния спор, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби, като в мотивите на съдебния акт дословно е възпроизведено съдържанието на административния акт, без да е извършен собствен анализ на установената фактическа обстановка и съответствието му с материалния закон. При тези фактически установявания, настоящата инстанция приема, че оспореното определение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 172а, ал. 2 АПК, вр. с чл. 236 АПК и чл. 228 АПК, което препятства проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността му. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ЗУСЕФСУ при процедура чрез подбор се извършва: 1. оценяване на всяко проектно предложение, което включва: а) оценка на административното съответствие и допустимостта; б) техническа и финансова оценка; 2. класиране на одобрените проектни предложения в низходящ ред; 3. определяне на проектни предложения, за които се предоставя финансиране. Процедурата по чл. 34 ЗУСЕФСУ е приложима за първия етап от оценката на проектните предложения - за административно съответствие и допустимост. В тази процедура не се проверява по същество качеството на самото проектно предложение, а допустимостта на кандидата и на проектното предложение. Когато кандидатът, чието проектно предложение е включено в списъка по чл. 34, ал. 1 ЗУСЕФСУ, възрази писмено пред ръководителя на управляващия орган, последният се произнася по основателността на възражението, като: 1. връща проектното предложение за техническа и финансова оценка и 2. прекратява производството по отношение на кандидата. Във втората хипотеза първият етап приключва с отделен административен акт, издаден на основание чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ, какъвто е настоящият случай. С разпоредбата на чл. 27, ал. 4 ЗУСЕФСУ законодателят изрично е предвидил, че в случай на прекратяване по чл. 34, ал. 4, т. 2 решението може да се оспорва в едноседмичен срок от съобщаването по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 200, ал. 1 АПК в едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа, и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, като срокът за произнасяне от органа тече от момента на постъпване на преписката при него. Според ал. 2 определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 4 АПК, субсидиарно приложима по силата на чл. 236 АПК и чл. 228 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В този смисъл, посочената разпоредба задължава съда да изложи към определението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на определението следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване в делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът приема за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да прецени фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на определението. При мотивиране на фактическите и правните си изводи съдът следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. В случая, в оспореното в настоящото производство определение е възпроизведено почни дословно съдържанието на постановения индивидуален административен акт, както по отношение установената от административния орган фактическа обстановка, така и по отношение на формираните изводи и правни квалификации. Първоинстанционният съд не е извършил собствена преценка на установените в хода на административното производство фактически обстоятелства. По същество съдът не е отделил спорното от безспорното и не е изложил свои собствени фактически установявания, както и съответстващите на тях правни изводи. В случая липсва собствен анализ на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и формулиран собствен извод за установената именно въз основа на тези доказателства фактическа обстановка. Както бе посочено по – горе, разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, вр. с чл. 236 АПК и чл. 228 АПК регламентира задължителното съдържание на определението на първоинстанционния съд, на което съдържание, процесното съдебно определение не отговаря. С оглед на това, настоящата инстанция е в обективна невъзможност да извърши проверка на приетия от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на административния акт. За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че преценката на доказателствата и излагането на изводи по съществото на правния спор, за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, нарушава правото им на защита. По изложените съображения, оспореното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град. При новото разглеждане на делото, съдът следва да извърши преценка за необходимост от събиране на нови доказателства (в т.ч. и за евентуално назначаване на експертиза), както и да установи и подложи на собствен анализ фактите във връзка с издаването на оспорения административен акт и при установена фактическа обстановка, подведена под приложимите правни норми, да формира правните си изводи. По делото е отправено искане за присъждане на разноски от двете страни. В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК, въпросът следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,