Определение № 271 от 14.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1551/2020 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 1403/12.02.2020 година, подадена от М. С. И., срещу определение № 406/29.01.2020 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 474/2020 година. С обжалваното разпореждане съставът на Апелативен съд Велико Търново е оставил без разглеждане, като недопустима, подадената от М. С. И. срещу решение № 186/08.05.2019 година на Окръжен съд Плевен, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. 240/2019 година жалба с вх. № 2670/03.06.2019 година, като е прекратил производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му, след което делото да бъде върнато на Апелативен съд Велико Търново за произнасяне по същество по подадената срещу решение № 186/08.05.2019 година на Окръжен съд Плевен, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. 240/2019 година жалба с вх. № 2670/03.06.2019 година. Насрещните страни по частната жалба С. Т. Й. и В. В. Т. не са подали отговор на същата, като не са изразили становище по допустимостта и основателността й. М. С. И. е бил уведомен за обжалваното определение на 04.02.2020 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 1403/12.02.2020 година, като е подадена по пощата преди тази дата. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение съставът на Апелативен съд Велико Търново е приел, че гр. д. № 240/2019 година по описа на Окръжен съд Плевен е било образувано по жалба на М. С. И. срещу действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20188150400064/2018 година по описа на Т. Б. К.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Плевен, вписана под № 815 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители, изразяващи се в отказ да се издаде постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С решение № 186/08.05.2019 година на Окръжен съд Плевен, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. 240/2019 година жалбата е била оставена без уважение, като съдебния състав се бил произнесъл по съществото на спора за прекратяване на изпълнителното производство. С оглед на това подадената от М. С. И. срещу решение № 186/08.05.2019 година на Окръжен съд Плевен, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. 240/2019 година жалба с вх. № 2670/03.06.2019 година била процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК решението на Окръжен съд Плевен било окончателно и не подлежало на обжалване. Жалбата срещу съдебен акт, който не подлежи ва обжалване, била процесуално недопустима и следвало да бъде оставена без разглреждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Горепосочените изводи на състава на Апелативен съд Велико Търново са правилни и законосъобразни. Решение № 186/08.05.2019 година на Окръжен съд Плевен, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. 240/2019 година, което е било обжалвано с подадената от М. С. И. жалба с вх. № 2670/03.06.2019 година, е постановено в производство по чл. 437 от ГПК и е имало за предмет отказ на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК. Затова за него е приложима разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, съгласно която то не подлежи на обжалване. Същото влиза в законна сила от момента на надлежното си постановяване и не подлежи на последващ съдебно инстанционен контрол, от което следва, че разрешения с него процесуално правен въпрос относно законосъобразността на обжалваното действие или отказ на съдебния изпълнител не може да бъде пререшаван. На последващ инстанционен контрол пред съответните апелативни съдилища съгласно т. 2 от ТР № 3/12.07.2007 година, постановено по тълк. д. № 3/2005 година на ОСГТК на ВКС подлежат единствено определенията на окръжните съдилища, с което се оставя без разглеждане жалбата срещу действията на съдебния изпълнител и се прекратява производството по делото, като произнасянето на апелативния съд по този въпрос е окончателно. С оглед на това подадената от М. С. И. срещу решение № 186/08.05.2019 година на Окръжен съд Плевен, ІІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. 240/2019 година жалба с вх. № 2670/03.06.2019 година е такава срещу влязъл в сила съдебен акт, поради което трябва да ъбде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. С оглед на изложеното подадената от М. С. И., срещу определение № 406/29.01.2020 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 474/2020 година, частна жалба с вх. № 1403/12.02.2020 година е неоснователна, предвид което определението трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение