Определение № 3505 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1712/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от адв. И.-А. Ч. Н. с искане за изменение на определение № 1455 от 24.03.2026 г., постановено по настоящото дело, в частта за присъденото му адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА като пълномощник на касатора М. Л. Ц. пред касационната инстанция, чрез присъждане на дължимия ДДС върху определеното от съда възнаграждение. Насрещната страна по молбата Г. Т. Г. – Г. не е взел становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: С постановеното по настоящото дело определение № 1455 от 24.03.2026 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 211 от 26.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 174/2022 г. на Монтанския окръжен съд, и е определено адвокатско възнаграждение на адвокат Н. за оказаната от него на касатора М. Ц. безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 750 евро, но е пропуснато да се начисли върху тази сума ДДС, въпреки представените с отговора на касационната жалба доказателства за регистрация по ЗДДС. Ето защо, върху дължимото и присъдено на адв. Н. адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС следва да се начисли и ДДС в размер на 20%, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде уважена, чрез присъждане и на сумата от 150 евро /20% от 750 евро/. Воден от горното, Върховният касационен съд, II г. о.,