Решение № 123 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 959/2011 г.

Решение № 123 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 959/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на по касационна жалба на С. Т. Д. от гр София чрез адв. Ст. Б. срещу решение № 110 от 17.03.2011 г. по гр. дело № 102/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което след отмяна на решение от 11.12.2010 г. по гр. д. № 2069/2010 г. на Пазарджишки РС, като недоказан е отхвърлен иск по чл. 240 от ЗЗД, предявен от касаторката за връщане на дадена в заем парична сума. В касационната жалба се поддържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на решението и неговата необоснованост. Неправилно е направеното от въззивния съд тълкуване на договора, довело до необосновани изводи относно фактите - предаването на договорената като заем сума от 12 000 евро, получена от ответника при подписване на договора, неправилно не са допуснати исканите на първа инстанция свидетели за оспорвания факт. Ответникът по жалбата С. С. К. не е заявил становище. С определение № 1400 от 18.12.2011 г. на ВКС, III г. о. жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса за тълкуване съдържанието на отделни уговорки при реален договор за паричен заем, когато страните са попълнили бланка, съдържаща в отделни точки изключващи се, подлежащи на съгласуване варианти на договора, уговорките са били попълнени там, където "заемодателят предава на заемателя сумата ", а не там, където "заемодателят има право да получи сумата след изтичане на определен срок, кое следва да се приеме за волеизявено съдържание и кое за свидетелстващо изявление. По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд приема следното: Същинското съдържание на договора за заем следва да се търси във волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер, което съдът съобразява при оспорване на засвидетелствания от длъжника факт. При спорно тълкуване на условия или други модалитети по заема, обективиран чрез попълване на бланков договор, при изключващи се по съдържание предложения за някои от условията, от значение е попълненото, а не непопълненото съдържание на бланката, както и скрепеното с подпис свидетелстващо изявление, че "заемодателят предава на заемателя сумата". Обратно разрешение е дал въззивния съд. При сключване на договора за заем в писмена форма, в настоящия случай страните са попълнили бланка, съдържаща в отделни точки изключващи се, но подлежащи на съгласуване (чрез попълване) варианти. Съгласно предложението в т. 1, "заемодателят предава на заемателя сумата ", или само се задължава да я предаде съгл. т. 4, не по- късно от определен срок. Предложението по т. 4 от бланковия договор е останало непопълнено, попълнено е предложението по т. 1 и договорът е подписан от двете страни. Пазарджишки окръжен съд е дал разрешение в насока пълно отричане на доказателственото значение на подписите в договора по отношение факта на предаване на сумата, тъй като от клаузите, които са противоречиви, не може да изведе еднозначно тълкуване. При тези изводи на съда, касационната жалба е основателна. Неправилно изведените по тълкувателен път диспозитивни изявления на страните по съдържанието на задължението, са довели съда до неправилни изводи относно фактите, като са игнорирани свидетелстващите изявления, че по силата на договора нещо се предава. Необоснованото въззивно решение следва да бъде отменено. По същество искът за сумата 12 000 евро е основателен и следва да бъде уважен. На дата 29.06.2008 г. страните са сключили писмено договор за заем, като са попълнили и подписали тази част от съдържанието на бланката, според която заемодателят предава на заемателя сумата от 12 000 евро, с безусловно задължение последният да я върне. Предложението по чл. 2 от договора има информативен характер- задължението на заемодателя се изразява в това да предаде сумата, предмет на договора, в деня на сключването му. В т. 4 от договора е предвидена възможност сумата да се предаде след определен срок, но срок не е определен, предложението в тази част не е попълнено. При така обективираното съдържание на договора, задължението на заемодателя се явява изпълнено, за което свидетелства подписът на ответника в договора. Няма твърдение, нито доказателства заетите парични средства да са върнати, неоснователно ответникът оспорва получаването на заема, засвидетелствано чрез подписа му Искът следва да бъде уважен изцяло със законните последици С оглед изхода на спора в настоящата инстанция следва да се присъдят разноските на ищцата, общо 3448 лева за всички инстанции. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.