Определение № 253 от 21.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 82/2026 г.

Производство по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на К. П. А. и К. Д. А., чрез адв. Р. Д. от АК-Търговище, срещу определение № 787/26.06.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 379/2024 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което на основание чл.248 ГПК се допълва постановеното по делото определение № 767/09.08.2024 г. и са присъдени разноски на ответника В. А. К. в размер на 400 лева - възнаграждение за изготвяне на писмен отговор по частната жалба. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно в частта му за разноските, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не е проведено открито съдебно заседание, с участие на пълномощника на страната, поради което съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС, съдът не е длъжен да съобразява посоченото в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответницата В. К. не взема отношение. Делото е било образувано по иск на основание чл.128 СК, който е предявен от К. П. А. и К. Д. А. (баба и дядо по бащина линия) срещу В. А. К. и П. К. А. (родители на малолетната К. П. А.), да бъде определен режим на лични отношения с малолетното дете. С определение № 644/01.03.2024 г. по гр.д.№ 4510/2023 г. на РС Стара Загора е прекратено производството поради липса на международна компетентност, тъй като детето има обичайно местопребиваване на територията на Кралство Великобритания, съгласно чл.5, ал.1 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., ратифицирана със закон, прието от 40-то НС на 18.01.2006 г., в сила за РБ от 01.02.2007 г., по която е страна и Кралство Великобритания от 06.12.2001 г. Прекратяването на производството се потвърждава с определение № 767/09.08.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 379/2024 г. на Окръжен съд Стара Загора, което по реда на чл.248 ГПК с обжалваното определение № 787/26.06.2025 г. се допълва в частта му за разноските. При проверката за допустимост на производството за допълване на съдебния акт по чл.248, ал.1 ГПК, съдът приема, че са налице всички изисквания на закона – съдът е сезиран с молба от заинтересована страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК и липсва произнасяне по искането за разноски в съответната инстанция (чл.81 ГПК). Според чл.78, ал.4, вр. ал.3 ГПК страната, има право на разноски при благоприятен за нея изход от делото и при прекратяване на производството, ако докаже, че действително е заплатила разноски за адвокатска защита. От данните по делото е видно, че от пълномощника на ответницата е подаден писмен отговор на частната жалба с конкретни съображения по същество и са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева е изплатено изцяло в брой преди подписване на договора. Съгласно разясненията по т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно да установи действителното извършване на разхода и има характер на разписка, поради което съдът приема за доказано плащането на адвокатско възнаграждение, а възражението в обратния смисъл е несъстоятелно. Не са налице предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда чл.78, ал.5 ГПК, пред окръжния съд. Съгласно мотивите тълкувателното решение, прекомерност е налице, когато съдът установи несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В случая, не е налице такова несъответствие, с оглед усилията на защитата, поради което възражението е неоснователно. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.