Определение № 2723 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1507/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. 5453/24.03.3035 г., подадена от Д. М. К. против определение № 983 от 04.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 474/2025 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от него, като наследник на Е. Н. К., молба за отмяна вх.№ 232625 от 16.07.2024 г на влязло в сила решение № 15564 от 27.09.2023г. по гр.д. № 30935/2022г. на Софийски районен съд. В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност на определението поради това, че молителя е подал молба за правна помощ, че счита, че може да бъде възстановен срока за подаване на молбата поради наличие на особени непредвидени обстоятелства – това, че съпругата му е била много болна преди да почине. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. Данните по делото са следните: С необжалваното, влязло в сила решение на 17.10.2023 г., Софийски РС е отхвърлил предявеният от Е. К. против Д. С. Ч. и Е. К. Ч. иск за установяване право на собственост на основание давностно владение върху Ѕ ид.ч. от жилище в [населено място], [жк], [улица], №, ет., с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР. В заглавната част на молбата за отмяна, молителят Д. М. К., като наследник на ищцата Е. Н. К., починала на 26.02.2024 г. посочва основанията по чл. 303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК твърди, че той и съпругата му научили за решението в края на ноември 2023г., но тогава тя била много болна и не могла да го обжалва. Счита решението за несправедливо и неправилно. В молбата обаче нито се твърди нито са посочени нови обстоятелства и факти, и новооткрити доказателства, които да могат да се свържат с основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Не се твърди и лишаване от правото да участва в производството поради нарушение на съдопроизводствените правила или да е ненадлежно представлявана. Напротив, искът е предявен и в производството Е. К. е представлявана от упълномошен от нея адвокат. Доводите в молбата са за неправилни изводи на първата инстанция по наведеното придобивно основание в исковата молба – придобивна давност. При тези данни, тричленен състав на ВКС, в съответствие с разясненията в мотивите по т.10 от Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК е приел, че молбата е нередовна, защото не съдържа конкретни твърдения, които да могат да се квалифицират по някое от изчерпателно изброените основания за отмяна в чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК. Определението е правилно. Посочването на фактически твърдения, които да могат да се квалифицират като някое от законово установените основания за отмяна на влязло в сила решение произтича от диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал.2 ГПК и е необходимо, защото това определя предмета на производството и предмета на доказване – кои са релевантните обстоятелства за спора и с какви доказателства могат да се установят. Посочването на конкретни твърдения, които да могат да се квалифицират по някое от изчерпателно изброените основания за отмяна е необходимо и с оглед защитата на противната страна. Посочването на несъгласие с решението и на доводи за неправилни изводи на съда не съставляват основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК. Дадени са конкретни указания на молителя с разпореждането от 31.07.2024 г., връчено на молителя на 08.08.2024 г., но и в уточнителната молба от 14.08.2024 г. се излагат доводи само за неправилни изводи по наведеното основание за придобивна давност, т.е. за неправилност на решението, които не могат да се квалифицират като никое от наведените основания за отмяна. Така изводът на тричленен състав на ВКС, че молбата е останала нередовна и след уточненията е съобразен със закона, задължителната съдебна практика и е правилен. В частната жалба се навежда довод, че е била поискана правна помощ и са изпълнени указанията за предоставяне на решение на ТЕЛК. Молителят е поискал правна помощ едва на 25.10.2024 г. – много след изтичане на срока за изправяне на нередовностите. Въпреки това е предоставена правна помощ за съдействие за вписване на молбата за отмяна с определение от 18.11.2024 г., но поради това, че съдът е предприел служебно действия по вписването, определението е отменено с разпореждане от 25.01.2025 г. Направеното искане за правна помощ след изтичане на определения от съда срок не следва да се вземат предвид, съгласно чл. 64, ал.1 ГПК и затова не прекъсват течението на срока за изправяне на нередовностите. На последно, но не по значение място, молителят твърди, че е узнал за решението през м. ноември 2023 г. Молба за отмяна вх.№ 232625 е подадена на 16.07.2024 г., т.е. месеци след изтичане на тримесечния срок по чл. 305,, ал.1 т.1 и 5 ГПК, т.е. от узнаване на решението. Относно заявеното за първи път в частната жалба от молителя, че счита, че може да бъде възстановен срока за подаване молба за отмяна, следва да се отбележи, че по искане за възстановяване на срок, съгласно чл. 64 ГПК, съдът не се произнася инцидентно. Производството по възстановяване на срока е самостоятелно и се развива по установен в ГПК ред – след подаване на нарочна молба с изискуемите реквизити и задължителни приложения и излагане на предвидени в закона обстоятелства, които подлежат на доказване, приключва с постановяване на съдебен акт, който при неуважаване на искането, подлежи на самостоятелно обжалване. Затова доводът, изложен за първи път в частната жалба, че е възможно възстановяване на срок не влияе върху правилността на обжалваното определение. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение, като съобразено със закона и правилно, следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение