Определение № 1269 от 12.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4576/2015 г.
ВКСIV гражданско отделение12.11.2015 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на № 2889/27.04.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 17845/2014. Указва на касатора Д. Г. Д. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 260,00 лева като представи документ за извършения превод. Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2889/27.04.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 17845/2014, с което е отменено решение № ІІ-57-166/23.07.2014 на Софийския районен съд по гр. д. № 17113/2013, като са отхвърлени предявените искове по чл. 200 КТ и 86 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът Д. Г. Д., представляван от адв. Й. Д. от САК, който го обжалват в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за отговорността на възложителя на работата за вредите, причинени от изпълнителя по чл. 49 ЗЗД, когато и пострадалият е в трудово правоотношение с възложителя, но неговата отговорност по чл. 200 КТ не е реализирана по причина у работодателя, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че се претендират вреди от трудова злополука, която не е установена по надлежния ред, поради което предявеният иск е неоснователен. Дори да се приеме, че трудовата злополука може да бъде установена в производството по иска, тъй е погасен по давност, тъй като злополуката се твърди да е станала на 15.04.2008 г., а искът е предявен на 15.04.2013 г. – след изтичането на 3-годишния давностен срок. Касационното обжалване следва да бъде допуснато тъй като повдигнатия правен въпрос обуславя решението делото и има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение