Определение № 236 от 05.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1905/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Синдикат на българските учители [населено място], чрез адвокат Т. М. Софийска адвокатска колегия против определение № 9 от 04.01.2013г. по гр. дело № 874/2009г. на Врачански окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Синдикат на българските учители от 25.09.2012 г. за изменение на решение № 764 от 18.12.2009г. по гр. дело № 874/2009 г. на Врачански окръжен съд в частта за разноските като процесуално недопустима. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Прието е, че с определение № 669 от 31.07.2012г. по гр. дело № 447/2011 г., Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение от 18.12.2009 г. по гр. дело № 874/2009г. на Врачански окръжен съд, което е оспорено в частта за разноските с допълнителна молба от 25.09.2012 г., подадена след изтичането на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за съдебните разноски. Това е дало основание на въззивният съд да приеме, че молбата от 25.09.2012 г. съдържаща искане за изменение на решението в частта за съдебните разноски е процесуално недопустима като просрочена. Определението е неправилно. С решение № 764 от 18.12.2009 г. по гр. дело № 874/2009г. Врачански окръжен съд потвърдил решението от 05.10.2009 г. по гр. дело № 1034/2008г. на Врачански районен съд и осъдил Синдикат на българските учители [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 3484 лв. деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Осъдената страна е получила съобщение, че решението с мотивите е изготвено на 04.01.2010г. и същото е обжалвано от Синдикат на българските учители [населено място] с касационната жалба вх. № 480 от 22.01.2010 г., изпратена по пощата с пощенско клеймо 20.01.2010 г. С определение № 669 от 31.07.2012г. по гр. дело № 447/2011г. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 764 от 18.12.2009г. по гр. дело № 874/2009г. Врачански окръжен съд. В касационната жалба, на страница четвърта, касаторът - настоящ жалбоподател е направил оплакване за неправилност на въззивното решение в частта за съдебните разноски с искане за неговото изменение, което по своя характер представлява молба по чл. 248 ГПК. Искането за изменение на решението в тази част, която има характер на определение е направено в срока по чл. 248 ГПК и подлежи на разглеждане от въззивният съд по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. Без значение за срочната на молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е момента, в който Върховният касационен съд е констатирал наличието на такова искане. В този смисъл неправилно въззивният съд е приел, че с такова искане е сезиран едва с молбата на жалбопоадтеля от 25.09.2012 г. Обжалваното определение е неправилно е следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за разглеждане молбата на Синдикат на българските учители по чл. 248 ГПК. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на трето г. о.