Определение № 30 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3845/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Е. К. В., действаща като майка и законен представител на малолетните си деца Е. С. И. и В. С. И., чрез адвокатите Св. Б. и М. Б., срещу определението от 7.10.2020 год. по ч. гр. д. № 10413/2020 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 1.09.2020 год. на Софийския районен съд по гр. д. № 28573/20 год., с което е оставена без уважение молбата им за вписване отказа на малолетните деца от наследството на техния баща С. П. И., починал на 12.03.20 год. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд се е позовал на императивната разпоредба на чл. 130, ал. 4 СК, уреждаща защита на имуществените интереси на малолетни и непълолетни лица във връзка с управление на имуществото им. Приел, че отказът от наследство представлява отказ от права, който е нищожен, съгласно горната разпоредба. Съдът посочил противоречивата съдебна практика по въпроса дали отказът от наследство представлява отказ от права, обективирана в определение № 180 от 30.10.2019 год. по ч. гр. д. № 3644/2019 год. на І г. о. на ВКС и определение № 160 от 5.10.20 год. по гр. д. № 2612/20 год. на ІІ г. о. на ВКС и споделил разбирането във второто. В подкрепа на същото приел да е и разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН, съгласно която недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис, т. е. съгласно чл. 60, ал. 2 ЗН отговарят за задълженията на наследодателя само до размера на полученото наследство. С оглед горната противоречива практика на съставите на ГК на ВКС с определение № 133 от 9.11.2020 год. по ч. гр. д. № 3326/20 год. състав на ІІ г. о. на ВКС е предложил, на основание чл. 292 ГПК на ОС на ГК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Формулираният въпрос, съдържащ се и в поставените такива в изложението към жалбата, е обусловил решаващите мотиви в обжалваното определение и е от значение за изхода на настоящето дело. Независимо от липсата на образувано тълкувателно дело към момента, осъщественото сезиране на ОС на ГК на ВКС от състав на ІІ г. о. /с определение № 133 от 9.11.20 год. по ч. гр. д. № 3326/20 год./ е достатъчно основание за спиране на настоящето производство до произнасяне по обуславящия въпрос, съгласно приетото в мотивите на т. 1 от ТР № 8 от 7.05.2014 год. по т. д. № 8/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Поради горните съображения и на основание чл. 292 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение