Определение № 282 от 04.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6538/2013 г.

Производството е по чл. 307 ГПК.

І. Подадена е молба вх.№ 2203 от 17.07.2013г. от Д. Ж. Т. за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение на Габровския окръжен съд № 204 от 25.06.2012г. по гр.д.№ 175/2012г., с което е осъдена М. П. Т. да отстъпи собствеността и предаде владението на С. С. П. на плевня с обща квадратура 83.40 кв.м. намираща се в поземлен имот № 70 по кадастралната карта на [населено място], както и на дворното място, заключаващо се между съсобствения път и поземления имот, навеса към плевнята и границата с наследници на Н. Р., обозначена на скицата на вещото лице на л.158 от първоинстанционното производство, както и да преустанови действията, с които пречи на С. С. П. да ползва собствения му път и на достъпа до плевнята и навеса.

Молителят твърди, че е задължителен необходим другар на ответницата М. П. Т. като неин съпруг, решението го обвързва, но не е бил конституиран като страна по делото, поради което счита, че са налице предпоставките на чл.304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.

При проверката за допустимост на молбата за отмяна, която се извършва в производството по чл.307 ГПК само по формални критерии относно процесуалната легитимация и спазването на преклузивните срокове по чл. 305 ГПК, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение констатира следното: Съгласно представеното с молбата за отмяна удостоверение на Градски народен съвет [населено място], Д. Ж. Т. е съпруг на ответницата М. П. С. като гражданският им брак е сключен през 1976г. При тези данни той е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение, с което е разрешен спор за собственост между съпругата му и трето лице. На следващо място не се установява молителят да е узнал решението повече от три месеца преди подаването на молбата за отмяна, с оглед на което следва да се приеме, че срокът по чл. 305 ал.1 т.5 ГПК е спазен и молбата за отмяна да се допусне разглеждане по същество.

При условие, че молбата за отмяна се приема за допустима, е допустимо и искането на Д. Ж. Т. за спиране на изпълнението на решението, съдържащо се в молба от 31.10.2013г. вх. № 10039. На основание чл. 309 ал.1 във връзка с чл. 282 ал.1 т.2 ГПК спирането може да бъде постановено само ако молителят внесе надлежно обезпечение, което за вещните искове се определя от обжалваемия интерес. С ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГК се прие, че обжалваемият интерес съответства на цената на иска, заявена с исковата молба, определена съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК, а размерът на дължимото обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК се определя въз основа на данъчната оценка на имота, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право, представени с исковата молба при предявяване на иска пред първоинстанционния съд. Цената на иска по настоящото дело е 2258лв., следователно в този размер следва да бъде внесено обезпечение от молителя Д. Ж. Т..

2. Подадена е и втора молба за отмяна на същото влязло в сила решение от М. П. Т. вх.№ 2202 от 17.07.2013г. на основание чл.303 ал.1 т.1,3 и 4 ГПК.

Искането по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК се мотивира на стр.5 от молбата за отмяна, с откриването на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за делото – заявление от С. С. П. вх.№ 94-8230 от 19.12.2008г.,заявление 94-1198 от 14.03.2012г. и др. Тези документи обосновават от формална страна допустимостта на молбата за отмяна на първото поддържано основание, поради което тя също следва да се допусне за разглеждане. Предпоставките за отмяна на другите две основания следва да бъдат установени при произнасянето по същество по молбата за отмяна.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение