Определение № 73 от 11.02.2025 г. на ВКС по н. д. № 117/2025 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 1 НПК и е образувано по повод определение от 30.01.2025 г. на състав на Районен съд-Варна, постановено по НОХД № 4894/2024 г. по описа същия съд, с което съдебното производство по делото е прекратено и на основание чл. 43 т.1 НПК е отправено искане до ВКС за промяна на местната подсъдност при разглеждането на наказателното производство, като с оглед на това делото е изпратено на касационната инстанция за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията и предпоставките по чл.43 т.1 от НПК за исканата промяна на местната подсъдност по следните съображения: В Районен съд - Варна е образувано НОХД № 4894/2024 г. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Ю. М. М. за престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК. С определение от 30.01.2025 г. съдебният състав на Районен съд – Варна, разглеждащ НОХД № 4894/2024 г. по описа на съда, е прекратил производството по делото и го е изпратил на ВКС с искане за промяна на местната подсъдност при разглеждането на наказателното производство и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. В тази насока са изложени мотиви, че подсъдимият Ю. М. М., пострадалият Ю. О. К. (имащ качеството и на свидетел), както и още трима от останалите общо петима свидетели живеят в населени места в [община], а именно – в [населено място] и в [населено място] и че с оглед на това е налице основание да бъде отправено искане до ВКС на основание чл. 43 т.1 НПК за промяна на местната подсъдност и за определяне делото да бъде разгледано от РС-Велинград. След запознаване с материалите по делото настоящият касационен състав намери, че искането на състава на РС-Варна за промяна на местната подсъдност на делото е основателно и следва да се уважи. Съгласно чл. 43, т. 1 от НПК ВКС разполага с правомощие да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, при наличието на предпоставката много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд. Интерпретирайки използваното в цитираната разпоредба понятие „много“, върховната съдебна инстанция в практиката си приема, че този критерий е налице, когато броят на посочените лица е значителен и преобладаващ и поради тази причина се създават затруднения за тях и за съда при разглеждане на делото, респективно при изясняване на делото от фактическа страна (определение № 40 по по н.д. № 367/1976 г. ВС на РБ, I н.о., определение № 73 по ЧНД № 466/16 г. на ВКС, I н.о.). Следователно хипотезата на чл. 43, т. 1 НПК изисква по-голямата част от лицата (обвиняеми и/или свидетели) да са с адреси за призоваване на територията на друг съдебен район, а не в този, в който е образувано съдебното производство по общите правила за подсъдност. Основавайки се на данните от списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт, касационният съд намира, че обвиняемият (респ. подсъдимият) и четирима от общо шестимата свидетели (или две трети от тях) са с местоживеене в [община], т.е. в съдебния район на Районен съд-Велинград. Това обстоятелство дава основание да се приеме, че на практика посочените лица се явяват преобладаващата част от визираните в чл. 43 т.1 НПК участници в процеса и обуславя наличието на предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност и изпращане на делото за разглеждане в Районен съд - Велинград. В случая с промяната на редовната местна подсъдност и изпращане на делото за разглеждане на този равен по степен съд ще се постигне повече ефективност – ще се осигурят условия за експедитивност и бързина на разглеждане на наказателното производство; облекчаване явяването на свидетелите, които съдействат на наказателното правораздаване; както и снижаване на необходимите разходи за производството. Воден от така изложените съображения и на основание чл.43 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение