Определение № 5273 от 15.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4711/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Ц. С., подадена срещу определение № 20688/16.06.2025 г., постановено по адм. дело № 4975/2025 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата й против заповед № УСФ-178/11.04.2025 г. на директора на Дирекция „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност – София при Национална компания „Железопътна инфраструктура“, а производството по делото е прекратено. Иска се отмяна на процесното определение и да се разпореди ново разглеждане на жалбата на С. срещу цитираната по-горе заповед, с която е прекратен договор за квалификация и преквалификация. Излагат се доводи по съществото на спора във връзка с изпълнението на договора от страна на жалбоподателката. Ответникът оспорва частната жалба в писмено становище. Счита, че спорът между страните правилно е прекратен от АССГ, тъй като касае гражданскоправни отношения и производството не следва да се разглежда по реда на АПК. Твърди, че относно прекратяването на договора за повишаване и/или преквалификация между същите страни има образувано гражданско дело № 52541/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 77 състав, което към настоящия момент е висящо. Настоящата инстанция счита, че оспорването е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно, поради следното: Безспорно е, че отношенията между М. Ц. С. и ответника УДВГД София са възникнали по силата на договор за повишаване на квалификация и/или преквалификация № 33/03.05.2021 г., сключен на основание чл. 235 от Кодекса на труда. Предвид това, не е налице административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, тоест недопустимо е разглеждането на спора при условията и по реда на АПК. Същият следва да се разгледа от общия граждански съд по реда на ГПК, какъвто правилен извод е направил АССГ в прекратителното си определение. Изложените от жалбоподателката съображения по изпълнение на сключения граждански договор са ирелевантни. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че липсват основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и частната жалбоподателка следва да се осъди да заплати на ДП „Железопътна инфраструктура“ сумата 102,26 евро (200 лева). Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение