Решение № 3361 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12309/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от Р. Г. Я. от гр.Стара Загора, за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, на решение № 4277 от 31.10.2025 г., постановено по адм. д. № 850 по описа на Административен съд Стара Загора за 2025 г. Искането за отмяна по естеството си представлява касационна жалба срещу влязло в законна сила решение. Твърди се ,че решение № 4277 от 31.10.2025 г., постановено по адм. д. № 850 по описа на Административен съд Стара Загора за 2025 г между същите страни и на същото основание противоречи на влязлото в сила решение № 2262/03.06.2025г по адм. дело № 308/2025г по описа на АС-Стара Загора. Ответникът – Директор Дирекция Социално подпомагане Стара Загора намира искането за отмяна за неоснователно.. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че искането е допустимо - подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК, поради което следва да се разгледа досежно неговата основателност. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК, които не се тълкуват разширително. В случая се твърди наличието на основание по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение, което му противоречи. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК изисква наличие на две противоречиви решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание – тоест необходимо е пълно тъждество съгласно чл. 239, т. 4 АПК. Отмяната на това основание предполага установяване на пълно съвпадение между страните, основанието и искането за защита, заявено по делата. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Само при такова тъждество може да се допусне отмяна на неправилното влязло в сила решение, за да се преодолее разнопосочната съдебна практика, допусната с постановяване на двете противоречиви решения. Така посочените в предходния абзац условия в случая не са налице. Искателят се позовава на съдебно решение- решение № 2262/03.06.2025г по адм. дело № 308/2025г по описа на АС-Стара Загора, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска, както и не представя доказателства в горния смисъл. Това решение № 2262/03.06.2025г по адм. дело № 308/2025г по описа на АС-Стара Загора касае отмяната по жалба на Р. Г. Я. на Заповед № ЗСП/Д-СТ/562/11.02.2025г ,издадена от Директора на ДСП-Стара Загора. Решението, чиято отмяна понастоящем молителката претендира- решение № 4277 от 31.10.2025 г., постановено по адм. д. № 850 по описа на Административен съд Стара Загора за 2025 г касае отхвърлянето на жалбата й против Заповед № ЗСП/Д-СТ/562/О/27.06.2025г ,издадена от Директора на ДСП-Стара Загора,т.е касае производство спрямо друг оспорен административен акт. Следователно не съществува решение, което да противоречи на това, чиято отмяна се иска, за да се извърши посочената по-горе проверка. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения, което да произтича от нееднаквото решаване на един и същи правен спор. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице твърдяното от молителя основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 4 АПК и предявеното искане следва да се отхвърли като неоснователно на това основание. По изложените съображения и на основание чл.244, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение