Решение № 192 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 876/2009 г.

Решение № 192 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 876/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство по чл. 290 ГПК за разглеждане на касационна жалба. Софийският градски съд, с въззивно решение от 12. 1. 2009 г. по гр. д. № 242/2008 г. е отхвърлил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от Л. Т. от гр. П. срещу "П" А., гр. С. за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед от 20. 10. 2006 г. на изпълнителния директор на "П" АД. С въззивното решение е осъдена Т. да заплати на дружеството 100 лв. разноски по делото. Ответникът "П" А., гр. С. не е взел становище по касационната жалба. При касационната проверка се установи следното: Софийският градски съд е отхвърлил иска на Т. за отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание "уволнение" по заповедта от 20. 10. 2006 г., тъй-като е приел, че то изцяло съответства на закона. Този извод не е достатъчно обоснован и не се подкрепя изцяло от данните по делото. Точна е констатацията на решаващия съд, че уволнителната заповед е издадена от надлежния работодател - "П" А., гр. С., след закриване на регионалния клон Б., че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, че Т. е допуснала нарушения на трудовата дисциплина и конкретно на "Инструкцията за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти", като не е издавала касова бележка /фискален бон/ за всяка продажба на отделен клиент. Въззивният съд обаче не е приложил изчерпателно нормативната уредба относно дисциплинарното уволнение и в този смисъл е приложил неточно закона - чл. 189 и чл. 190 КТ. Втората разпоредба регламентира предпоставките за дисциплинарното уволнение и в конкретния случая в заповедта за уволнението на Т. не е визирана конкретна точка от предвидените хипотези в чл. 190 КТ. В заповедта за уволнение е посочено, че нарушенията на реда за издаване на касови бележки са дисциплинарни простъпки по чл. 187, т. 3 и т. 10 КТ, но работодателят не е обосновал решението си за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. По делото няма данни и не се твърди от работодателя, че за него или за неговите клиенти, закупили стоки от търговските обекти - бензиностанции, са настъпили вреди поради отчитане на няколко продажби на обща касова бележка. Не е съобразено обстоятелството, че това е било практика и на други обекти на дружеството и работещите на тях лица. Не е спазено изискването по чл. 189 КТ, при определяне на наказанието да се отчете дисциплинарното минало на работника, т. е. не е взето предвид обстоятелството, че Т. преди това не е била санкционирана за нарушения на трудовата дисциплина. По изложените съображения, касационният съд счита, че въззивното решение следва да бъде отменено и се уважи иска за отмяна на дисциплинарното уволнение на жалбоподателката - ищца по делото. С исковата молба, същата е поискала присъждане на разноските по делото, в хода на триинстанционното производство тя е направила разноски общо за 690 лв. - адвокатско възнаграждение, която сума следва да й заплати ответника. Същият дължи и държавна такса, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на 75 лв - 30 лв. държавна такса за исковата молба, 30 лв. за производството по искане за допускане на касация и 15 лв. по разглеждане на касационната жалба - чл. 18, ал. 2 Тарифа за държавните такси по ГПК. Върховният касационен съд