Решение № 8494 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8278/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба от П. Щ. против Решение №2574/20.06.2025 г., постановено от Административния съд – Стара Загора по адм. д. № 1014/24 година. В жалбата се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Ответникът – Областна дирекция „Земеделие“ – Стара Загора изразява становище по касационната жалба в писмен отговор, постъпил на 05.08.25 г. Иска отхвърлянето й. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, като подаден в срок и от страна по делото, за която обжалваното решение е неблагоприятно. По основателността й приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск, предявен от П. Щ. против Областна дирекция „Земеделие“ – Стара Загора за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 3128.62лв, представляващи неизплатеното за 2024 г. финансово подпомагане под формата на директно плащане по чл.1 ал.2 т.1, т.2 и т.5 от Наредба №3/2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за прилагане на административни санкции, издадена от Министъра на земеделието, ведно с лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, считано от 30.06.2024г. и до окончателното изплащане на паричното обезщетение за пропуснати ползи. Твърденията на ищеца са, че вредите са понесени от незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, да приемат заявлението за подпомагане, подадено от пълномощник, упълномощен с нотариално заверено пълномощно; вредите се изразяват в пропуснати ползи в размер, който е равен на сбора от сумите за директни плащания по трите интервенции за 1.38 ха, умножени по 1836.07лв., плюс 1.38 ха, умножени по 231.80лв., плюс 1.38 ха умножени по 199.30лв., за всеки хектар, отговарящ на условията за основно подпомагане на доходите за устойчивост, съгласно Заповед №РД 09-500/15.05.2025 г., Заповед № РД 09-440/25.04.2025 г. и Заповед № РД09-446/28.04.2025 г. на Министъра на земеделието и храните, издадени на основание чл.5 ал.8 от Наредба №2/2023 година Административен съд Стара Загора е установил следното: Приел е, че от представените по делото образци на пълномощно за кампании 2023 г. и 2024 г., утвърдени от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ на основание чл. 8 ал. 2 от Наредба №4/30.03.2023 г. се установявало, че има разликата в съдържанието им и тя не е само относно годината, за която се отнасят. Съдът е приел, че независимо, че в чл. 8, ал. 2 от Наредба №4/30.03.2023 г. на Министъра на земеделието отсъства условието за ежегодно утвърждаване на образец на пълномощно, този извод следва от чл. 7, ал.3 от същата Наредба, тълкуван във връзка с изискването пълномощното да е изрично – за съответната кампания и за подаване на заявлението за подпомагане за същата година. Съдът е приел за установено по делото, че действително преди 24.04.2024 г. не е бил наличен образец на пълномощно за 2024 г., но по твърдение и на двете страни е приел, че приемът на заявленията е с удължен срок до 30.06.2024г., вместо до 15.05.2024 г. Според съда, след като ищецът обяснява, че е заминал за Германия в края на май 2024 г., за него не е имало никаква пречка да се снабди с образеца на пълномощно за 2024г, който да завери нотариално или лично да подаде заявлението си за подпомагане. Приел е, че от събраните по делото писмени доказателства за разпространено към Общински служби „Земеделие“ уведомително писмо от Държавен фонд „Земеделие“, следва, че най-късно от 24.04.2024г. вече е наличен на сайта новият образец на пълномощно за 2024г. и той е можел да бъде предоставен. От правна страна, съдът е формирал следните изводи: ищецът е бил длъжен да следи за спазване на формата за валидност на процесуалното действие по подаване на заявлението, която в случая не е спазена, което е основание да се счита, че действието по подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2024 г., не е извършено. След като действието не е извършено, то и задължение за служителите на ответника по приемането му, чрез регистрация в СЕУ, не е възникнало. Съдът е приел, че отсъства първият елемент от състава на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Посочил е, че дейността по приемане на заявления за подпомагане е административна и в конкретния случай е била законосъобразна, защото действието по подаване на заявление за подпомагане от пълномощника на ищеца е нередовно и не може да се счита за извършено – не е спазена формата за неговата валидност. Пълномощникът е следвало да е упълномощен изрично да подаде и подпише заявлението за конкретната кампания, поради което и образецът на пълномощно трябва да има съответно съдържание, но и да бъде с нотариална заверка на подписа. Съдът е посочил, че кандидатът носи отговорност за верността на подаденото заявление, съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба № 4/30.03.2023г, което потвърждавало, че формата и начина на подаване на заявление осигуряват валидността на действието и тяхното неспазване е основание да не бъде прието заявлението за подпомагане. Според съда, не е налице и доказана вреда. По този въпрос е изложил съображения, че приемането на заявлението не е условието, от което пряко да зависи решението за предоставяне на директните плащания. Съгласно Раздел І от Наредба №3/10.03.2023 г. на Министъра на земеделието и храните, директното плащане зависи от изпълнение на условията за допустимост на кандидатите и спазване на минималните изисквания за подпомагане на площите. Съдът е посочил, че не е имало сигурност, че ако бе подадено заявлението за подпомагане, то би било преценено като основание за директни плащания по трите интервенции. Така мотивиран, административният съд е отхвърлил иска. Присъдил е в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. Решението е недопустимо. То е постановено по нередовна искова молба и неиндивидуализиран иск. Видно от исковата молба е, че ищецът не е уточнил твърдяната от него вреда, в какво се изразява. Съдът е установил това и е указвал ( разпореждане № 3759/ 02.12.2024 г., протоколни определения от 3 февруари 2025 г. )на ищеца необходимостта от това уточнение. С молба от 11.12.24 г. ( лист 18 от първоинстанционното дело) ищецът е посочил, че претърпените му вреди и загуби са в размер на 1900 лева. В проведеното заседание на 3 февруари 2025 г. съдът на два пъти е указал на ищеца, че по делото липсват доказателства, че същият е направил разходи в размер на 1900 лева, чието възстановяване претендира. С молба от 27.05.25 г. ( лист 50 от делото пред АС) ищецът е поискал от съда издаване на удостоверение и е приложил към нея съдържанието на исканото удостоверение ( лист 52). Видно от съдържанието му е, че исковата сума от 1900 лева се свързва със субсидиите за стопанската 2023/2024 г. полагащи се на ищеца. В съдебното заседание на 9 юни 2025 г., в което е допуснато от съда поисканото от ищеца увеличение на иска, ответникът е възразил срещу исканото изменение на иска, възразявайки и срещу приемането на представените от ищеца заповеди на министъра на земеделието и храните като неотносими. В същото заседание ищецът, чрез пълномощника си е поискал допускане на съдебно-икономическа експертиза със задача - какъв би бил дължимият размер на паричното подпомагане на земеделски производител за кампания 2024 г. по мерки и схеми - СЕП, СПП, ЗДП, в случай, че беше прието неговото заявление, на което искане са възразили както ответникът, така и прокурорът, тъй като с него нямало да бъдат установени релевантни за спора обстоятелства. В писменото си становище, с характер на писмена защита, Щ. е уточнил, че вредите му са от неполучени суми по конкретни мерки, за които размерът на субсидията е определен с конкретни заповеди на министъра на земеделието и храните, представени по делото. Съдът се е произнесъл по иска за вреди, така както те са уточнение с писмената защита на ищеца. От горепосоченото следва, че през цялото производство съдът е давал указания на ищеца за ангажиране на доказателства за претърпени загуби в размер на 1900 лева, а е отхвърлил иска за претърпяна вреда от пропусната полза от получаване на субсидии, приемайки, че пропуснатата полза не е доказана. Съдът е следвало да уточни вида на вредата и от какво тя произтича още в началото на съдебния процес. Това съдопроизводствено действие на съда е от значение както за защитата на ответника, така и за преценката на страните и съда по формулираните доказателствени искания и с кои от тях биха се ангажирали по делото относими доказателства по спора. Недопустимо е уточнението на вредата, което е част от индивидуализацията на исковата претенция да се направи едва в писмената защита, в хода по същество на спора. Допуснатото от съда нарушение е съществено, тъй като искът не е бил индивидуализиран от ищеца своевременно, което не дава възможност на касационната инстанция да прецени, доколко първоинстанционния съд се е произнесъл именно по предявения иск. По тези съображения, Върховният административен съд счита, че обжалваното решение следва да се обезсили, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС-Стара Загора, което следва да започне от уточняване на исковата молба, в частта й относно вида ( загуба или пропусната полза) на имуществената вреда и от какво произтича тя, и дали тя е със съдържанието, описано в писменото становище на ищеца с вх. № 3870/17.06.25 г. ( лист 75 от първоинстанционното дело). По тези съображения и на осн. чл. 218, ал. 2 АПК, вр. с чл. 221, ал. 3 АПК